Множеството ги остави да минат, но след като те тръгнаха да пресичат площада и освободиха пътя към фабриката, водачите нападнаха градината. Много от китайците носеха факли. И се нахвърлиха върху „Ноубъл хаус“.
Сега вече от повечето фабрики извираха пламъци, някъде се сгромоляса покрив с тежка въздишка и нови огнени езици близнаха хилядното множество на площада.
Брок стоеше на главната палуба на лорчата си и сипеше ругателства върху екипажа. Всички бяха въоръжени и пушките им сочеха брега.
Застанал на кърмата, Горт видя как освободиха предното и задното въже. Когато лорчата започна да се отдалечава от пристана, той грабна един мускет, прицели се в струпаните пред входа на тяхната фабрика китайци и дръпна спусъка. Видя как падна един човек и се ухили злобно. Вдигна втори мускет. Тогава забеляза как Струан и другите тичат пред кораба, пред тях и зад тях лутащи се китайци. Прицели се внимателно, сигурен, че никой не го наблюдава. Струан бе между Кълъм и Сергеев, а Лонгстаф до тях. Дръпна спусъка.
Сергеев се завъртя и се строполи на земята.
Горт грабна друг мускет, но Брок се втурна на кърмата.
— Тичай напред и постави хора при оръдието на носа! — извика той. — Никаква стрелба без моя заповед! — Той бутна Горт напред и закрещя на хората му. — Поемете кормилото, за бога! Отпуснете рифовете и вдигнете всички платна! — Той погледна към брега и видя Струан и Лонгстаф, наведени над Сергеев, до тях Кълъм и китайците, налитащи към тях. Грабна мускета, който Горт бе изпуснал, при цели се и стреля. Един от водачите падна и тълпата се поколеба.
Струан вдигна Сергеев на рамото си.
— Стреляйте над главите им! — заповяда той.
Хората му се извъртяха и изстреляха залп от близко разстояние. Китайците най-отпред се дръпнаха, а тези, които бяха зад тях, напираха напред. Истерията и суматохата, които последваха, дадоха на Струан и хората му достатъчно време да препуснат към кораба си.
На пристана до лорчата ги чакаше Маус заедно със странния покръстен китаец. И двамата носеха оръжия. В едната си ръка Маус държеше библия, а в другата кама и крещеше:
— Боже милостиви, прости на тези бедни грешници.
Той размаха камата във въздуха и тълпата отстъпи.
Когато всички се качиха в кораба и отплуваха до средата на течението, обърнаха се да погледнат назад.
Цялото селце гореше. Танцуващи пламъци, кълба пушек и демонски писъци се сливаха в един общ ад.
Лонгстаф бе коленичил до Сергеев, който лежеше на квартердека. Струан отиде бързо до тях.
— Вървете отпред! — извика той на Маус. — Наблюдавайте!
Сергеев бе пребледнял от шока и се държеше за левия хълбок.
Слугите стенеха ужасени. Между пръстите му се процеждаше кръв. Струан ги изблъска настрана и разпори предната част на панталоните му. Изряза крачола. Куршумът бе пробил корема надълбоко и косо само на инч от половия орган и бе проникнал в дясното бедро. Кръвта струеше обилно, но не шуртеше. Струан се зарадва, че раната не е в стомаха, както бе очаквал. Той обърна Сергеев по корем и руснакът изстена сподавено. Задната част на бедрото бе разкъсана, където бе изхвърчал куршумът. Струан пипна внимателно раната и извади малко късче счупена кост.
— Пригответе одеяла, бренди и мангал! — извика Струан на един от моряците. — Ваше височество, можете ли да движите десния си крак?
Сергеев го раздвижи леко и замижа от болка, но кракът се движеше.
— Хълбокът е наред, миличък. Сега стойте неподвижно!
Когато донесоха одеялата, той уви Сергеев в тях и го подпря по-удобно на стола зад кормчията, после му подаде бренди.
Пристигна мангалът. Струан откри раната и обилно я поля с бренди. После нагорещи ножа върху въглищата на мангала.
— Дръжте го, Уил! Кълъм, помагай!
Те коленичиха — Лонгстаф до краката и Кълъм край главата.
Струан пъхна нажежения нож в предната рана, спиртът пламна и Сергеев изгуби съзнание. Той я обгори и бързо пъхна ножа надълбоко, решен да използва момента, докато Сергеев е в безсъзнание. После го обърна на другата страна и отново допря ножа. Миризмата на изгоряло месо изпълни въздуха. Лонгстаф се извърна и повърна, но Кълъм продължаваше упорито да държи и да помага. Лонгстаф отново се обърна към тях.
Струан отново нагря ножа и наля още бренди в раната откъм гърба, обгори и нея дълбоко и цялостно. Главата го болеше от миризмата, по лицето му се стичаше пот, но ръцете му продължаваха работата, без да трепнат, защото знаеше, че ако раните не бъдат обгорени както трябва, ще започнат да гният и Сергеев със сигурност ще умре. С подобна рана оживяваше само един на десет човека.