И всичко това, като се изключат огромните му валутни сделки. Айейа! И какъв лихвар! Не бе за вярване, но той бе толкова богат, че отпускаше заеми с един и половина процента по-малка лихва от обичайната и монополизира промишлеността. Носеха се слухове, че е съдружник на самия тай-пан и че със смъртта на неговия варварски чичо ще придобие нови несметни богатства.
Сред Триадите Гордън Чен не се нуждаеше от нищо, за да подобри общественото си положение. Те го познаваха добре и му се подчиняваха безпрекословно. Независимо от това в строителството, в търговията с пристанищни хамали, чистотата, нощното боклукчийство, риболова, готварството, производството на пристанищни въжета, пералните, дейността на слугите и кулитата, Триадите се нуждаеха от време на време от заеми и от жилища. Следователно те същ0 бяха обзети от дълбока скръб за загубата на варварина — чичо на техния водач, и с удоволствие платиха допълнителен данък в размер на едноседмичен труд. Знаеха, че е разумно да са на страната на тай-пана от Тай Пинг Шан. Знаеха, че част от данъка ще отиде за дарове към боговете — печени прасенца, торти, сладкиши, безброй сготвена омари и скариди, риба и раци от улова на сампаните, хляб и планини от ориз. Знаеха, че погледнат ли боговете милостиво към тези великолепия, даровете ще бъдат разпределени и самите те ще гуляят като и най-гладните ще бъдат доволни.
Така че всички хора стенеха на глас заедно с опечалените, наслаждаваха се безмерно на смъртната драма, благославяха своя джос за това, че са живи и могат да скърбят, да ядат, да се любят, да печелят пари и може би с още повече джос — да станат също тъй богати, че когато умрат, да бъдат по-уважавани от всички свои съседи. Гордън Чен вървеше най-отзад. Стъпваше гордо и късаше дрехите си, но с голямо достойнство, оплакваше високо пред боговете огромната загуба, която бе претърпял. Кралят на просяците вървеше след него — така и двамата добиха още по-голяма слава. И боговете се усмихнаха!
Когато запълниха гроба със суха, гола пръст, Струан придружи Сара до катера.
— Ще дойда да те видя тази вечер — каза й той.
Без да отговори, Сара седна на кърмата и се обърна с гръб към острова.
Когато катерът се понесе навътре в морето, Струан се отправи към Хепи вели. Просяците и носачите бяха обсадили пътя. Но никой не обезпокои тай-пана — той не бе престанал да плаща месечния си данък на Краля на просяците.
Струан зърна Кълъм, застанал до Тес, обграден от родата на Брок. Той приближи до групата и повдигна учтиво шапката си пред дамите. Погледна към Кълъм.
— Ще се поразходиш ли с мен? — предложи му той.
— Разбира се — отвърна Кълъм.
Не бяха разговаряли, откакто се завърнаха, особено по такива важни въпроси като например как ще се отрази смъртта на чичо на плановете им или кога ще обявят официално годежа. Всички знаеха, че Кълъм бе поискал от Брок ръката на Тес още в Уампоа на връщане от Кантон и бе получил неговото, макар и нелюбезно, съгласие. Не беше тайна също, че внезапната трагедия бе станала причина да се отложи обявяването на годежа.
Струан отново повдигна шапката си и отмина, придружен от Кълъм.
Вървяха мълчаливо по пътя. Тези, които ги бяха видели с Брокови, клатеха глави, недоумяващи как се е съгласил Брок. Положително бе хрумване на тай-пана.
— Добро утро, Мери — поздрави Струан, когато Мери Синклер се приближи към него, придружена от Глесинг и Хорацио. Тя бе изпита и не изглеждаше добре.
— Добро утро, тай-пан. Мога ли да намина днес след обяд? — попита тя. — Бихте ли ми отделили малко време?
— Да, разбира се. Привечер? В дома ми?
— Благодаря. Нямате представа колко съжалявам за… за вашата загуба.
— Да. Ужасен късмет — обади се Глесинг. През последните седмици бе особено впечатлен от Струан. Дявол да го вземе, всеки един от Кралската флота — всяка напудрена маймуна, участвала в Трафалгарската битка — заслужава най-голямо уважение. Когато Кълъм му каза за баща си, той веднага го попита: „В кой кораб е служил?“ и остана учуден от отговора на Кълъм: „Не зная. Не попитах.“ Чудеше се дали тай-панът е служил с баща му. Беше на върха на езика му да попита, но не посмя, защото Кълъм бе споделил това насаме. — Безкрайно съжалявам, тай-пан.
— Благодаря. Как вървят вашите работи?
— Благодаря, добре. Всъщност имам ужасно много работа.