Струан и Кълъм пиеха бренди в канцеларията на фабриката. Стаята бе широка, подът — покрит с камък. Имаше полирано тиково дърво и корабни фенери, барометър, закачен с железни халки до вратата от тиково дърво, картини на Куанс по стената, кожени столове и канапе, лъснати с ароматна смазка.
Струан стоеше до прозореца, загледан в пристанището. Без флотските и армейските кораби обширното пространство изглеждаше съвсем празно. Само „Чайна клауд“ и „Уайт уич“ бяха останали от клиперите. Имаше и няколко товарни кораба, които все още чакаха да попълнят товара си, преди да отпътуват, както и неголям брой пристигащи съдове с товари, поръчани още през миналата година.
Кълъм изучаваше картината, която висеше над камината. Беше портрет на китайска лодкарка, облечена в наметало — изумително красиво момиче. Под ръка носеше кошница и се усмихваше.
Кълъм се питаше дали е верен слухът, че това е метресата на баща му, която живееше в дома му на няколкостотин ярда от тук.
— Сега не мога да замина, както бяхме решили. Налага се да остана — каза Струан, без да откъсва поглед от пристанището.
Кълъм усети как в него се надига разочарование.
— Мога да се справя. Сигурен съм.
— Да, но след време.
Кълъм отново си помисли колко проницателен се оказа приятелят му Горт. Миналата нощ на квартердека на „Уайт уич“ Горт бе казал:
— Помни ми думите, приятелю. Той вече никога няма да замине. Обзалагам се на каквото искаш, че той ще те повика и ще ти каже, че няма да замине. Не е редно да ти го казвам, но ти и аз има да чакаме до второ пришествие.
— Но аз не мога да се справя сам, Горт. Няма да се справя в качеството на тай-пан, ако съм сам.
— Разбира се, че можеш. Но ако имаш нужда от помощ, а ти няма да имаш, аз ще ти помогна. Също и татко. Нали в крайна сметка ще бъдеш част от нашето семейство. Разбира се, че ще се справиш, Кълъм. Но ако ти кажеш това на тай-пана, той положително ще ти отговори: „Разбира се, Кълъм. След време.“
— Наистина ли мислиш, че мога?
— Не може да има никакво съмнение на тази божествена зелена земя. Какво трудно има, а? Ти купуваш и продаваш, а компрадорите ти поемат целия риск. Корабите са си кораби, чаят — чай, а опиумът — опиум. Един тай-пан само взема решенията, това е всичко. Необходим е преди всичко здрав разум. Ето например погледни какво направи с могилата! Взе много правилно решение. Ти го взе, не някой друг. И още го накара да говори с татко, а татко го накара да даде съгласието си за теб и Тес.
— Може би ще мога да управлявам къщата, ако има мир. Но без Лонгстаф, без война и Джин-куа.
— Те не са от значение. Ние нямаме нищо общо с войната, колко то и да се мъчи баща ти да представя нещата иначе. Що се отнася до старата лисица Джин-куа, мога да ти помогна да поставиш тази маймуна на място. Не, Кълъм, ще бъде ужасно, ако чакаме те да умрат, когато ние, младите, сме пълни с идеи и с какво ли още не. Какво лошо има в това да ни отпуснат юздите още отсега? Нашите татковци ще защитават гърба ни и ще се обръщаме за помощ към тях, ако стане нужда. Така няма да изглежда, че ги отхвърляме. Разбира се, че компанията е тяхна. Но те са неспокойни. Главите и на двамата са пълни с врели-некипели. Те искат да запазят всичко за себе си и само тогава ще са доволни. Той ти пълни главата с разни глупости като „Нужен ти е опит, още две-три години“, но това означава вечно…
Кълъм заби поглед в гърба на баща си.
— Мога да се справя, тай-пан.
Струан се извърна към него.
— С Лонгстаф? С Джин-куа и войната?
— Ти лично не си пряко свързан с войната, нали?
— Да. Но ако не бяхме съветвали Лонгстаф, отдавна да сме претърпели поражение.
— Дори и да заминеш, няма да престанеш да се занимаваш с къщата, нали? А има ли нещо, което не разбирам, мога да те попитам… ако стане нужда.
— Когато замина, момче, ще оставя ръководството напълно в твои ръце. Шест месеца са необходими за писмата да пътуват до Англия и обратно. Много нещо може да се случи през това време. Нужен ти е опит. Още не си готов.
— А кога ще бъда?
— Това зависи от теб.
— Обеща да стана тай-пан след една година. Хм… година след чичо Роб.
— Да. Но ако си готов. А ти не си още готов, за да напусна, както бях планирал. Брок и Горт ще те погълнат.