„Да — помисли си Кълъм, — отново Горт е прав. Наистина ще чакаме до второ пришествие“.
— Е, добре. Какво да направя, за да докажа, че съм годен?
— Нищо повече от това, което правиш, момче. Нужен ти е повече опит. Две-три години… Ще ти кажа, когато съм вече сигурен.
Кълъм знаеше, че нищо няма да спечели, ако спори с баща си този път.
— Искаш ли да поема клоновете на чичо Роб?
— Да. Но за момента не поръчвай и не продавай нищо без мое съгласие и не уволнявай никого. Ще ти дам специален инструктаж. Помогни на Варгас да изчисли загубите ни в Селцето и постави книжата в ред.
— Кога мислиш, че ще е редно да обявим годежа ни?
— Обсъждахте ли този въпрос с Брок?
— Само когато се видяхме в Уампоа. Той спомена нощта на Летния празник.
Струан внезапно си спомни Скрагър и какво му бе казал за У Куок — че може лесно да се организира обсада за залавянето му в Кемой в нощта на Летния празник. Знаеше, че сега можеше само да гадае дали Скрагър му е казал истината и да тръгне да гони китаеца напосоки. Ами останалите три половини от монетите? Какви безскрупулни „услуги“ биха поискали? И кога? Той погледна календара на бюрото си. Днес бе 15 юни. Нощта на Летния празник се падаше след девет дни.
— Обяви го на Летния празник. Но тържеството да бъде малко. Само семействата — добави той с тънка ирония.
— Помислихме и за сватбения подарък, който искаме да ни дадеш. Тес го измисли. — И той подаде лист хартия на Струан.
— Какво е това?
— Един тържествен договор да забравите миналото и да станете приятели. Да го разпишат Брокови и Струанови.
— Аз вече сключих единствената сделка, която можех да сключа с тези двамата — каза Струан и върна листа, без да го прочете.
— Горт е съгласен и каза, че и баща му ще се съгласи.
— Не се съмнявам, че Горт ще иска. Но Тайлър никога няма да подпише това.
— А ако той поиска, ще го подпишеш ли и ти?
— Не.
— Моля те.
— Не.
— Нашите деца ще бъдат внуци и на двама ви и…
— Мислил съм и за децата, Кълъм — прекъсна го Струан. — И за много други неща. Много се съмнявам дали децата ви ще имат чичо и дядо по майчина линия, докато дойде време да узнаят какви са били те двамата.
Кълъм тръгна към вратата.
— Почакай, Кълъм.
— Би ли ни дал, ако обичаш, подаръка, който искаме, за който молим?
— Не мога. Те никога няма да уважат този жест. Горт и Брок желаят да ти одерат кожата…
Кълъм тръшна вратата под носа му.
Струан изпи още едно бренди, после запрати чашата в камината.
Тази нощ Струан лежа буден в балдахиненото легло до Мей-мей. Прозорците бяха отворени за лунната светлина и бриза с лек вкус на сол. Вън от голямата мрежа, която обгръщаше леглото, няколко комари се опитваха натрапчиво да намерят път до крака отвътре. За разлика от повечето европейци, Струан винаги използваше мрежа против комари. Джин-куа я бе препоръчал като добро средство против заболяванията още преди много години.
Струан се опасяваше и от маларичните нощни изпарения, страхуваше се да не би той и Мей-мей да ги вдишат сега.
Боеше се също и за Сара. Когато я видя преди няколко часа, тя му каза, че е решила да си замине още с първия кораб.
— Но ти си още слаба — я предупреди той. — Също и Локлин.
— И така да е, ще заминем. Ти ли ще уредиш нещата или аз?
Имаш ли копие от завещанието на Роб?
— Да.
— Току-що го прочетох. Защо ти да станеш попечител на негова та част от компанията, а не аз?
— Това не е женска работа, Сара! Но не бива да се притесняваш. Ще получиш всичко до последно пени.
— Моите адвокати ще се погрижат за това, тай-пан.
С мъка бе успял да се въздържи.
— Сега е сезонът на тайфуните. Времето е неудачно за пътуване. Почакай до есента. И двамата ще сте поукрепнали дотогава.
— Веднага ще заминем.
— Прави каквото искаш.
Той бе отишъл да види Сергеев. Раната на руснака бе възпалена, но не гангренясала. Значи имаше надежда. След това се върна в канцеларията си да напише послание до Лонгстаф, в което му съобщаваше, че пиратът У Куок ще бъде в Кемой в нощта на Летния празник, че фрегатите трябва да го причакат, че познава добре тези води и ще се радва да оглави експедицията, ако адмиралът пожелае. Беше изпратил послание и до Хорацио. И точно преди да си тръгне за дома, бяха дошли армейските доктори. Казаха му, че вече няма съмнение. Треската в Хепи вели бе малария.