— Добър ден и на вас, тай-пан — каза Морийн. — След няколко дни, ако е рекъл свети Патрик, ще си уредим сметките с вас.
— Не е спешно. Добро утро, Аристотел.
Аристотел Куанс погледна бавно към Струан. Очите му се изпълниха със сълзи, когато прочете топлотата, изписана на лицето на Струан.
— Тя счупи всичките ми четки — каза той със сподавен глас. — Тази сутрин. Всичките ми четки. И моите… хвърли боите ми в морето.
— Затова сме тук, Ваше превъзходителство — подчерта Морийн — Мистър Куанс реши да сложи край на това откачено рисуване. Иска да му се даде хубава и стабилна работа. Точно за работата сме дошли да разговаряме с Ваше превъзходителство. — Тя се обърна да погледне мъжа си и лицето й помръкна. — Каквото и да е. Стига работата да е стабилна и добре платена. — Тя отново погледна Лонгстаф. — Например чиновническа длъжност. Бедният мистър Куанс не е много опитен.
— Това ли, ъ-ъ, искате, Аристотел?
— Тя счупи четките ми — каза безнадеждно Куанс. — Това беше всичко, което имах. Боите и четките.
— Разбрахме се, момчето ми, нали? Заклехме се във всичко, което е свещено. Така ли? Никакво рисуване. Стабилна работа и да се грижиш за семейството си. И да няма повече кръшкане.
— Да — каза беззвучно Аристотел.
— Ще се радвам да ви предложа един пост, мисис Куанс — намеси се Струан. — Нуждая се от чиновник. Заплатата е петнайсет шилинга на седмица. Ще ви оставя една година да живеете на корабчето. След това ще можете да се оттеглите.
— Дано светците да ви възнаградят. Съгласна съм. Сега благодари и ти на тай-пана — подбутна мъжа си Морийн.
— Благодаря, тай-пан.
— Бъдете в канцеларията ми утре сутринта в седем часа, Аристотел. Точно в седем.
— Ще бъде там, тай-пан. Не се безпокойте. Дано свети Петър ви благослови за това, че в тези тежки времена се погрижихте за една бедна съпруга и гладуващите й деца. Довиждане.
Те излязоха и Лонгстаф си наля едно силно питие.
— Боже Господи! Никога не бих повярвал. Бедничкият Аристотел! Наистина ли ще направите Аристотел Куанс чиновник?
— Да. По-добър от някои други. Липсват ми помощници. — Струан сложи шапката си, много доволен от себе си. — Не съм свикнал да се намесвам в отношенията между мъж и жена. Но тази, която се осмелява да постъпи така с добрия човек, няма право да се нарича „съпруга“, по дяволите!
Лонгстаф внезапно се засмя.
— Ще отделя един голям кораб, ако това ще помогне с нещо. Всички ресурси на правителството на Нейно величество са на ваше Разположение.
Струан побърза да стъпи на брега. Той повика закрита носилка и посочи на кулитата накъде да вървят.
— Спрете, сави? — каза той, когато пристигнаха.
— Сави, маса.
Той мина покрай учудения портиер и влезе в предверието на къщата. Стаята бе покрита с килим, имаше големи дивани, басмени пердета, огледала и други дребни предмети. В дъното се чу шумолене и приближаващи стъпки. Мънистените пердета се повдигнаха и се появи дребна старица. Беше спретната, колосана и посивяла, с големи очи и очила.
— Здравейте, мисис Фордъринджил — поздрави учтиво Струан.
— Е, тай-пан, колко се радвам да ви видя — отвърна тя. — Дълги години не сме имали удоволствието да бъдем с вас. Малко е рано за посетители, но младите дами се подготвят да ви се представят в приличен вид. — Тя се усмихна и показа пожълтелите си изкуствени зъби.
— Вижте какво, мисис Фордъринджил…
— Влизам ви в положението, тай-пан — каза тя разбиращо. — Понякога в живота на човек идва момент, когато той…
— Става дума за един мой приятел.
— Не се безпокойте, тай-пан, мама дава честна дума. За една минутка ще ви оправим. — Тя стана бързо. — Момичета!
— Седнете и ме изслушайте! Става дума за Аристотел.
— Бедният! Забъркал се е в голяма каша.
Струан й обясни какво иска и момичетата се натъжиха, когато си тръгна.
Още щом се прибра в дома си, Мей-мей го посрещна с думите:
— За какво ходиш в публичен дом, айейа?
Той въздъхна и й каза.
— Мислиш, че вярвам това, айейа? — Очите й гледаха презрително.
— Да. Не е зле да повярваш.
— Вярвам, тай-пан.
— Тогава престани да гледаш като дракон! — каза той и влезе в стаята.
— Добре. — Мей-мей влезе след него и затвори вратата. — Сега ще видим дали ти казал истина. Веднага ще любим. Аз лудо желая тебе, тай-пан.