— Да — отвърна Струан. Усмихна се на Кълъм и Тес и като забеляза безпокойството им, реши веднага да им каже добрата новина. — Чух, че Лонгстаф е наредил да напуснем Куинс таун — каза той нехайно.
— Проклятие! — избухна Горт. — Не можем да напуснем. Вложихме прекалено много пари в земята и сградите. Не можем да заминем. Ако не беше избрал тази проклета долина, дявол да те вземе, ние нямаше…
— Дръж си езика — скара му се Брок. После се обърна към Струан. — Ти ще загубиш повече от нас, за бога, и все пак се усмихваш. Защо?
— Татко — извика Тес, уплашена да не би вечерта им да бъде помрачена от неочаквана разправия, — да пием ли? Шампанското е изстудено и готово.
— Да, разбира се, Тес, скъпа — каза Брок, — но разбираш ли какво каза Дърк? Рискуваме да изгубим ужасно много пари. Ако напуснем долината, бъдещето ни ще бъде черно. И неговото също, по дяволите!
— Бъдещето на „Ноубъл хаус“ е бяло като дувърските скали — каза Струан с равен глас. — И не само нашето бъдеще, но и вашето също. Лонгстаф ще обезщети всички ни за вложените суми в Хепи вели. До последен грош. В брой.
— Това не е възможно! — извика Брок.
— Това е лъжа! — отсече Горт.
Струан се обърна към него.
— Съветвам те, Горт, не ме наричай повече лъжец! — После им разказа за намеренията на Лонгстаф.
Кълъм се възхити от красивия план. Стана му напълно ясно, въпреки че баща му не спомена нито веднъж за това, кой всъщност стои зад решението на Лонгстаф и как същият този човек е манипулирал наместника подобно на марионетка. Вярата на Кълъм в своята собствена годност се разклати. Разбра, че Горт не е напълно прав и че той никога не би могъл да се справи с Лонгстаф, както успя да направи това баща му, и да спаси всички.
— Това е цяло чудо! — възкликна той и хвана ръката на Тес.
— Кълна се във всичко, което е свято, тай-пан, че вземам назад думите си. Извинявам се. Казах онова, защото бях потресен. Сега поднасям извиненията си.
— Дърк — започна Брок с горчив хумор. — Радвам се… наистина се радвам… че ще се сродим. Ти ни спаси главите и това е самата истина.
— Нищо подобно не съм направил. Беше идея на Лонгстаф.
— Правилно — каза саркастично Брок, — така се увеличава властта му. Лайза, дай питиетата, по дяволите! Дърк, ти ни донесе тази вечер голяма новина, която трябва да отпразнуваме. Достави ни радост. Така че да пием и да се веселим. — Той грабна чаша шампанско и когато всички взеха чашите си, вдигна тост. — За Тес и Кълъм и им пожелавам винаги да имат тихо море и спокойно пристанище!
Всички пиха. После Брокови се здрависаха с Кълъм, Струан прегърна Тес и всички бяха дружелюбни. Но само временно. Знаеха това. Днес обаче бяха решили да забравят. Само Кълъм и Тес се чувстваха в безопасност.
Седнаха да вечерят. Тес беше облечена в халат, който подчертаваше вече развитите форми, а Кълъм не можеше да скрие обожанието си. Наляха още вино, смяха се и вдигнаха пак наздравици. В разгара на веселието Струан извади плътен плик и го подаде на Кълъм.
— Малък подарък за вас двамата.
— Какво е това? — попита Кълъм и отвори плика. Тес се надвеси да погледне. В плика имаше някакви документи, един от които бе покрит с китайски йероглифи.
— Това е нотариален акт за земя, която се намира малко над Глесинг пойнт.
— Но там никога не са продавали земя — каза Брок подозрително.
— Негово превъзходителство одобри няколко акта от китайското село, което е владеело земята, преди да се заселим в Хонконг. Парцелът е от тази земя. Сега Кълъм и Тес имат заедно един акър. Гледката е великолепна. О, да, и заедно със земята получавате строителен материал за къща със седем спални, градина и лятна къща.
— О, тай-пан — извика Тес с щастлива усмивка, — благодаря! Много благодаря!
— Наша собствена земя! И наша къща! Наистина ли? — питаше Кълъм, смаян от щедростта на баща си.
— Да, момче. Помислих си, че ще поискате веднага да започнете строежа. Уредих ви за утре по обяд среща с един архитект. Да уточните плановете.
— Утре всички заминаваме за Макао — каза остро Горт.
— Но, Горт, не вярвам да имаш нещо против, ако се забавим с ден-два — каза Кълъм. — Всъщност това е много важно…
— О, да! — извика Тес.
— … а с решението за Куинс таун и с продажбата на земята… — Кълъм спря и се обърна развълнувано към годеницата си. — Суса е най-добрият архитект на Изтока.