Кълъм се усмихна, трогнат от искреността в гласа на Брок. За пръв път го харесваше и му вярваше.
— Разбира се — каза той.
— Колко време мислиш, че ще ти трябва, Тайлър? — попита безцеремонно Струан. Той видя как синът му омеква пред фалшивата им любезност и почувства, че трябва да употреби настойчивост, за да ги накара да покажат същността си. — Не трябва да държим младите в напрежение, а и предстои да се подготвят планове. Това трябва да бъде най-великолепната сватба в Азия.
— Доколкото си спомням — отсече Брок, — бащата на булката е този, който урежда сватбата. Освен това аз зная много добре кое е правилно и кое не е. — Той усещаше, че Струан го е хванал на въдицата и си играе с него. — Така че всички планове за сватбата ще бъдат направени от наша страна.
— Разбира се — съгласи се Струан, — но кога ще съобщите на Кълъм?
— Скоро — каза Брок и стана. — Да се присъединим към дамите.
— Колко скоро, Тайлър?
— Нали чу какво каза татко? — попита ядосано Горт. — Защо го дразниш?
Но Струан не му обърна никакво внимание, а продължи да фиксира Брок с очи.
Кълъм се страхуваше да не се сбият и Брок да не промени решението си относно техния брак. Същевременно искаше му се да узнае още колко време ще има да чака и се радваше, че баща му настоява пред Брок.
— Моля ви — каза той, — сигурен съм, че мистър Брок няма… че той ще обмисли внимателно въпроса. Нека оставим всичко засега.
— Твоя работа, Кълъм! — каза Струан с престорен гняв. — Но аз искам да съм сигурен, че не те използват и не си играят с теб, по дяволите!
— Това, което казваш, е ужасно! — извика Кълъм.
— Да. Но засега съм уредил нещата си с теб, така че си дръж езика! — Струан се обърна отново към Брок, като съзнаваше, че и двамата с Горт са доволни, задето бе смъмрил Кълъм. — Кажи колко време, Тайлър?
— Една седмица. Нито повече, нито по-малко. — Брок погледна Кълъм и отново гласът му стана любезен. — Няма нищо лошо, момче, когато единият от двама мъже иска време, а другият настоява за отговор. Така трябва да бъде. Една седмица, Дърк. Това удовлетворява ли отвратителните ти обноски?
— Да. Благодаря, Тайлър. — Струан тръгна към вратата и широко я отвори.
— След теб, Дърк.
В безопасност в собствените си стаи на борда на „Рестинг клауд“ Струан разказа на Мей-мей какво се бе случило.
Тя го изслуша внимателно и остана доволна.
— О, чудесно тай-пан! Много добра работа!
Той съблече палтото си и тя го закачи в гардероба. От ръкава на туниката й падна свитък. Той го вдигна и го погледна.
На свитъка имаше нежна китайска рисунка с водни бои и много йероглифи. Представляваше красив морски пейзаж с две дребни фигурки — мъж, покланящ се на жена — в подножието на висока, забулена в мъгла планина. Близо до скалистия бряг плуваше сампан.
— От къде имаш това?
— А Сам го донесе от Тай Пинг Шан.
— Много е красиво — каза той.
— Да — отвърна спокойно Мей-мей, отново удивена на чудната изобретателност на дядо й. Беше изпратил свитъка на един от своите агенти в Тай Пинг Шан, от когото Мей-мей купуваше от време на време нефрит. А Сам го бе приела, без да подозира нищо, като случаен подарък за господарката й. И макар Мей-мей да бе сигурна, че А Сам и Лим Дин са разгледали много внимателно картината и йероглифите, тя знаеше, че те никога не биха се досетили за тайното послание, което се съдържаше там. Дори личният семеен печат на дядо й бе внимателно подменен с друг. А и стихът „Шест гнезда ще посрещнат орлите, зелен огън ще лумне внезапно. И надежда крилата ще долети със стрелата“ бе така красив и ясен. Никой друг освен нея не можеше да знае, че с това той й благодари за информацията за шестте милиона таела, че „зеленият огън“ означаваше тай-пана и че дядо й ще изпрати някого, който ще носи стрела, за да може тя да го познае, и който ще й помогне.
— Какво означават тези йероглифи? — попита Струан.
— Трудно да превеждам, тай-пан. Не зная всички думи, но казва: „Шест къщи на птици посрещат големи птици, зелен огън ще гори изведнъж и със стрела ще дойде…“ — Тук тя се намръщи, като търсеше английската дума. — „… ще дойде надежда върху крила.“
— Та това е някаква безсмислица, за бога — засмя се Струан.
Тя въздъхна щастливо.
— Обожавам тебе, тай-пан.
— Обожавам те, Мей-мей.
— Следващия път ние ще построим наш дом, като съветваме с господин фенг шуй, моля.