Куанс метна ръце около врата на Струан и нададе вик, който бе мигновено прекъснат:
— Внимавай, за бога. Ако разбере Морийн, ще превърне живота ни в ад и после никога няма да си замине оттук.
— Вярно — прошепна дрезгаво Куанс и се втурна към вратата. После изведнъж спря. — Пари! Ще ми трябват пари. Можеш ли да ми отпуснеш малък заем, тай-пан?
Струан вече държеше малка кесийка със злато.
— Ето ти сто гвинеи. Ще ги прибавя към сметката ти.
Кесийката изчезна в джоба на Куанс. Аристотел прегърна Струан още веднъж и изпрати въздушна целувка към портрета над камината.
— Десет портрета за най-красивата Мей-мей. С десет гвинеи по-евтино от обичайната ми цена, кълна се! О, безсмъртни Куанс! Обожавам те! Свободен! Божичко, свободен!
Мей-мей разглеждаше нефритената гривна. Приближи я до светлината, която струеше през отворения илюминатор, и придирчиво я огледа. Нямаше грешка — върху нея бяха тънко гравирани стрела и йероглифи, които означаваха: „надежда крилата“.
— Красива изработка — каза тя на мандарин.
— Благодаря, най-върховна от върховните — отговори Гордън Чен на същия език.
— Да, много е красива — каза Мей-мей и му я върна.
Той взе гривната, порадва й се за момент, но не я постави обратно на китката си. Вместо това я метна сръчно през илюминатора и я проследи, докато изчезна под водата.
— Щях да бъда поласкан, ако я бяхте приели като подарък, Върховна. Но някои подаръци принадлежат на тъмното море.
— Вие сте много умен, сине мой — каза тя, — но аз не съм Върховна дама, а само държанка.
— Татко няма жена. Следователно вие сте неговата Върховна от върховните.
Мей-мей не отговори. Тя бе силно изненадана от това, че пратеникът се оказа Гордън Чен. Независимо от нефритената гривна, реши да бъде много предпазлива и да говори с недомлъвки, в случай че е попаднал на нея случайно. Знаеше, че и Гордън Чен щеше да бъде предпазлив и да говори с недомлъвки.
— Ще пиете ли чай?
— Не бих искал да ви притеснявам, майко.
— Не ме притеснявате — каза тя.
Мей-мей отиде в другата каюта. Гордън Чен я последва, възхитен от красотата на походката й и от мъничките й краченца. Главата му бе замаяна от ухайния парфюм. „Обичал си я от първия миг, когато я видя — каза си той. — В известен смисъл тя е и твое създание, защото ти я научи на варварския език и на варварските мисли.“
Той благославяше своя джос, че тай-панът е негов баща, когото толкова много уважава. Знаеше, че ако не беше така, любовта му към Мей-мей нямаше да остане синовна. Поднесоха чай и тя освободи Лим Дин. Но за благоприличие накара А Сам да остане. Знаеше, че момичето няма да разбере сучоския диалект, на който продължи да разговаря с Гордън Чен.
— Стрелата може да се окаже опасна.
— Да, Върховна, ако попадне в лоши ръце. Интересувате ли се от стрелба с лък?
— Когато бяхме малки, аз и брат ми пускахме хвърчила. Веднъж стрелях с лък и много се уплаших. Но мисля, че понякога една стрела може да бъде дар от боговете и да не е опасна.
Гордън Чен помисли малко и каза:
— Наистина така е. Например ако попадне в ръцете на човек, умиращ от глад, който се прицелва в дивеч и после улучва целта.
Ветрилото й потрепна красиво. Радваше се, че разбра начина му на мислене, а това означаваше, че информацията ще бъде предадена много по-лесно и забавно.
— Такъв човек ще бъде особено предпазлив, ако има само един шанс да улучи целта.
— Вярно е, Върховна. Но умният стрелец има запас от много стрели. — „Какъв ли ще е дивечът?“ — помисли си той.
— Една бедна жена никога не може да изпита мъжка ловна страст — каза спокойно тя.
— Мъжът въплъщава принципа янг — той е ловец по волята на боговете. Жената е принципът йин — тази, на която ловецът донася храната, за да я сготви.
— Боговете са много мъдри. Те учат ловеца да разпознава годния за ядене дивеч от негодния.
Гордън Чен отпи внимателно от чая. Какво искаше да каже тя? Да открият някого? Или да хванат някого и да го убият? Кого ли иска да намерят? Последната метреса на чичо Роб и дъщеря му ли? Може би не, защото едва ли имаше тогава нужда от такава тайнственост, а и Джин-куа никога не би ме замесил в подобно нещо. „Кълна се в боговете, какво влияние има тази жена върху Джин-куа! Какво ли е направила за него, че го е заставила да ми заповяда на мен, а чрез мен и на мощните триади, да изпълня каквото пожелае?“