— Разбира се — отговори той. Знаеше, че обикновена робиня не би дръзнала да го заговори. Но това беше лична довереница на Мей-мей и нейна частна робиня, което й даваше много привилегии. Също тя беше много красива за обикновено момиче „хокло“. Той погледна отново към Мей-мей. — Жалко, че тази година не мога да отида там. Макар че много от моите приятели непрекъснато кръстосват насам-натам.
Мей-мей поклати глава.
— Чухте ли, че снощи варваринът — син на татко, се сгоди и ще се жени? И представяте ли си за кого? За дъщерята на своя враг! Изумителни хора са тези варвари!
— Да — съгласи се Гордън Чен, изненадан, че Мей-мей счете за нужно да изясни необходимостта да се премахне Брок. Да не би да иска да бъде унищожено цялото семейство? — Невероятно!
— Не че имам нещо против бащата — той е стар и ако боговете са справедливи, ще сложат скоро край на неговия джос. — Мей-мей тръсна глава и украшенията й от нефрит и сребро зазвънтяха. — Що се отнася до момичето, мисля, че ще роди добри синове, макар че какво ли хубаво може да види един мъж в това дебелокрако нещо с гърди като кравешко виме.
— Да — каза с готовност Гордън.
Това означаваше, че Брок няма да бъде убит. Нито дъщерята. Оставаха майката и синът. Малко невероятно да е майката, следователно е синът. Горт! Но защо само той? Защо не бащата и сина? Защото явно и двамата застрашаваха тай-пана. Уважението на Гордън към баща му порасна значително. Колко мъдро от негова страна да направи така, че Мей-мей да изглежда изобретателят на стратегията! Колко хитро да подскаже идеята на Мей-мей, която посещава Джин-куа, който от своя страна има връзка с мен! Колко умно! Разбира се, това означава, че тай-панът знае за тайния канал на Мей-мей. Сигурно нарочно й е дал информацията, за да задължи Джин-куа към нея. Но знае ли той тогава за Триадите? И за мен? Едва ля.
Изведнъж той се почувства уморен след толкова много опасения и вълнения. Освен това непрекъснато се безпокоеше от все по-големия натиск, който мандарините оказваха върху Триадите в Квантунг, както и върху тези в Макао. Дори върху Тай Пинг Шан. Мандарините имаха много агенти сред хората на хълма и макар голяма част от тях да бяха разкрити и четирима — унищожени, безпокоеше се ужасно от тяхното присъствие там. Ако се разчуеше, че той бе начело на Триадата в Хонконг, нямаше да може да се върне вече в Кантон, а животът му тук щеше да е по-лош от този на сампански лодкар.
Как се бе замаяла главата му от чудния парфюм на Мей-мей и от натрапчивата сексапилност на А Сам. „Иска ми се да легна с робинята — помисли си той. — Но това е глупаво и опасно. Освен ако Майка не предложи. По-добре е да се връщам в Тай Пинг Шан в прегръдките на най-хубавата проститутка на хълма. Кълна се в боговете, тя напълно заслужава цената си от хиляда таела. Тази вечер ще се любим десет пъти по десет различни начина. — Той се усмихна на себе си. — Хайде, бъди откровен, Гордън, знаеш, че ще бъде само три пъти. И после още три, ако имаш джос, но колко ще бъде чудесно!“
— Жалко, че няма да мога да отида в Макао — каза той. — Предполагам, че там ще отидат всички роднини от страна на баща й. Особено синът?
— Да — отговори Мей-мей със сладка въздишка, сигурна, че посланието й е вече отгатнато правилно. — Така предполагам.
— Хм! — каза презрително А Сам. — Сигурно всички ще се радват много, когато синът напусне Хонконг.
— Защо? — попита внимателно Мей-мей, застанала внезапно нащрек заедно с Гордън, чиято умора мигновено изчезна.
А Сам пазеше рядката информация за подобен драматичен момент.
— Този син е истински варварски дявол. Той ходи два-три пъти в седмицата в публичния дом на варварите. — Тя спря да говори и наля малко чай.
— Добре, продължавай, А Сам — каза нетърпеливо Мей-мей.
— Той ги бие — отговори важно тя.
— Може би не е бил доволен от тях — каза Мей-мей. — Един добър бой няма да навреди на тези варварски курви.
— Да. Но той ги бие с пръчка и ги измъчва, преди да легне с тях.
— Искаш да кажеш, че прави това всеки път ли? — попита недоверчиво Мей-мей.
— Всеки път — отговори А Сам. — Той си плаща за биенето и после плаща за, ъъ, за манипулацията, ако може така да се каже. Пфу! Веднъж вътре и край — щракна тя пръсти — ей така!
— Ха! Откъде знаеш всичко това, а? — попита Мей-мей. — Мисля, че имаш нужда от хубав бой. Сигурно си измислила всичко това, злоезичница такава!