— Изобщо не съм, Майко. Онази варварка — старата вещица, с невъзможното име ми го разказа. Онази със стъкленото око и с невероятните вадещи се зъби.
— Фордъринджил? — попита Гордън Чен.
— Точно така, уважаеми господине. Същата тази жена има най-голямата къща в Куинс таун. Наскоро купи шест момичета „хокло“ и една кантонка. Едната от…
— Бяха пет момичета „хокло“ — каза Гордън Чен.
— Вие също ли сте в бизнеса? — попита учтиво Мей-мей.
— Да — отговори той. — Напоследък става много изгоден.
— Продължавай, А Сам, скъпа.
— Добре, Майко, както казах, едно от момичетата „хокло“ е роднина на А Тат, която, както знаете, е сродена с майка ми. Това момиче било определено да бъде с него една нощ. Веднъж било достатъчно! — Гласът на А Сам стана съвсем тих. — Той едва не я убил. Бил я по корема и по бедрата, докато се обляла в кръв, а после я заставил да прави разни работи с члена му. След това…
— Какви неща? — попита също така тихо Гордън Чен, като се наведе ниско към нея.
— Да — присъедини се Мей-мей. — Какви неща?
— Не е моя работа да описвам такива странни и извратени действия, но тя трябвало да го обслужи с всички свои части.
— Всички ли?
— Всички, Майко. От ужасния бой, от ухапванията, ритниците и всички други издевателства бедното момиче насмалко не умряло.
— Изумително! — каза Мей-мей и добави остро: — И все пак мисля, че си измислила цялата тази история, А Сам. Не каза ли ти, че това било — и щракна повелително пръсти — пфу или нещо подобно?
— Точно така. Той винаги обвинява момичето ужасно, макар че тя няма никаква вина. Това е най-лошото. Това и другото, че членът му е малък и слаб. — А Сам вдигна ръцете си към небето и започна да вие. — Дано никога да нямам деца, ако лъжа! Да умра набръчкана стара мома, ако лъжа! Червеи да изядат предците ми, ако лъжа! Никога да не почиват в мир! Никога да не се преродя! Дано моите…
— Стига, А Сам — каза й Мей-мей, — вярвам ти.
А Сам продължи нацупено да пийва чая си.
— Как бих се осмелила да излъжа превъзходната си майка и нейния уважаван роднина? Но аз наистина мисля, че боговете трябва да накажат този проклет варварски звяр!
— Да — каза Гордън Чен.
И Мей-мей се усмихна вътрешно.
Книга пета
Онзи следобед Струан се качи на „Чайна клауд“. Изпрати капитан Орлов на една от лорчите, а Сергеев — в просторните каюти на „Рестинг клауд“. Нареди да се опънат всички платна, да се вдигнат веригите и се измъкна от пристанището пред дълбочините.
Три дни води „Чайна клауд“ като стрела на югоизток. Нок-реите поскърцваха под опънатите платна.
Бе излязъл в морето да се пречисти. Да отмие утайката, думите на Сара, загубата на Роб и Карин.
Да благослови Мей-мей и радостта, че я има.
Притисна се към гръдта на океана като любовник, завърнал се от вечността, и океанът го приветства с вълнения и бури, но овладени, без нито за миг да застраши нито кораба, нито самия него, който водеше кораба.
Разкриваше му съкровищата си пестеливо, като отново го правеше силен, възвръщаше му живота, достойнството и го благославяше така, както само морето може да благослови мъжа, и го пречистваше така, както само океанът може да пречисти.
Той овладяваше съществото си така, както владееше кораба — без да спи, изпробвайки предела на силите си. Вахта след вахта се сменяха, но той бродеше по квартердека: от изгрев до изгрев, и отново изгрев, като тихичко си напяваше. Не хапна нищо. Не промълви дума, освен да нареди увеличение на скоростта, да се заменят разкъсани ванти или да се опъне още някое платно. Бе се насочил към дълбините на Пасифика, към безкрайността.
На четвъртия ден обърна и в продължение на половин ден води кораба на северозапад. После легна в дрейф, слезе долу, обръсна се, изкъпа се, спа едно денонощие, а на следния ден призори се нахрани обилно. Качи се на палубата.
— Добро утро, сър — поздрави го Кудахи.
— Курс към Хонконг.
— Слушам, сър.
Той прекара целия ден на квартердека. И част от нощта. Отново спа. Призори засече слънцето, отбеляза положението на картата и отново заповяда корабът да легне в дрейф. После, гол, се гмурна в морето и заплува. Моряците суеверно се прекръстиха. Наоколо кръжаха акули.