— Аха.
Орлов се прехвърли отстрани и стъпи на квартердека.
— Да отидем към фок буксира — извика той, махна към Струан и гръмогласно се засмя. „Чайна клауд“ се отдели от кораба-майка и изкусно се промъкна към пристана за бури, далеч от Хепи вели.
Струан слезе долу в каютата на Мей-мей. Тя спеше дълбоко. Той нареди на А Сам да не я буди — щеше да дойде отново по-късно. Качи се на по-горната палуба, където се намираше личната му каюта, изкъпа се, обръсна се и се преоблече. Лим Дин му донесе яйца, плодове и чай.
Врата, та на каютата се отвори и Кълъм се втурна вътре.
— Къде беше? — започна той припряно. — Има да се правят хиляди неща и търгът за земята е днес следобед. Трябваше да ми се обадиш преди да изчезнеш. Всичко е надолу с главата и…
— Нямаш ли навик да чукаш, преди да влезеш, Кълъм?
— Разбира се, но бързах. Извинявай.
— Седни. Какви хиляди неща? — запита Струан. — Мислех, че можеш да се оправиш с всичко.
— Ти си тай-панът, а не аз — отвърна Кълъм.
— Аха. Ами ако не се бях върнал днес, какво щеше да правиш?
Кълъм се поколеба.
— Щях да отида на търга. Да купя земя.
— Споразумя ли се с Брок за кои парцели няма да наддаваме един срещу друг?
Кълъм се почувства неудобно от погледа на баща си.
— Е, донякъде. Споразумението е условно, докато го одобриш. — Той извади една карта и я разтвори на бюрото. Землището на новия град заобикаляше Глесинг пойнт на две мили западно от Хепи вели. Изравнената площ за застрояване бе ограничена от околните планини и ширината й едва ли беше повече от половин миля. Толкова беше и отдалечеността от брега. Тай Пинг Шан се извисяваше над землището и спираше разрастването на изток.
— Това са всичките парцели. Избрах 8 и 9. Горт каза, че те искат 14 и 21.
— Съгласува ли това с Тайлър?
— Да.
Струан хвърли поглед към картата.
— Защо избра два парцела един до друг?
— Е, тъй като не разбирам нищо от земя, кантори, пристани, попитах Джордж Глесинг. И Варгас. После, отделно, Гордън Чен. И…
— Защо Гордън?
— Не знам. Просто реших, че е добра идея. Струва ми се, че е много умен.
— Продължавай.
— Е, те всички се съгласиха, че 8, 9, 14 и 21 са най-добрите парцели. Гордън предложи два един до друг, в случай че решим да се разширим. Тогава един пристан ще обслужва две представителства. По предложение на Глесинг помолих капитан Орлов тайно да измери дълбочината недалеч от брега. Каза, че дъното е добро, скалисто, но шелфът е плитък. Ще трябва да отвоюваме земя от морето и да направим пристана доста далеч.
— Кои крайни парцели избра?
Кълъм нервно ги посочи.
— Гордън счита, че трябва да наддаваме за този имот. Това е… това е хълм и… е, мисля, че би могъл да се окаже подходящо място за Голямата къща.
Струан се надигна, приближи се до прозорците на кърмата и погледна хълма през бинокъла. Бе на запад от Тай Пинг Шан, от другата страна на землището.
— Ще трябва да прокараме път дотам, нали?
— Варгас каза, че ако закупим крайни парцели 9А и 15Б, ще получим… той го нарича „право на преминаване“ или нещо такова и това ще защищава собствеността ни. По-късно бихме могли да ги застроим и да ги даваме под наем, ако искаме. Или да ги препродадем.
— Разговаря ли с Брок за това?
— Не.
— С Горт?
— Не.
— С Тес?
— Да.
— Защо?
— Няма специална причина. Обичам да разговарям с нея. Говорим си за много неща.
— Опасно е да говориш с нея за такива неща. Може да ти харесва или не, но си я подложил на изпитание.
— Какво?
— Ако Горт или Брок наддават за 9А или 15Б, ще знаеш, че не можеш да й имаш доверие. Без по-малките парцели хълмът е страхотен риск.
— Тя никога няма да каже — каза нападателно Кълъм. — Това си беше тайно, между нас. Може Брокови да са имали същата идея. Ако наддават срещу нас, това още нищо не доказва.
Струан го погледна изпитателно. После каза:
— Нещо за пиене или чай?
— Чай, благодаря. — Дланите на Кълъм лепнеха. Той се запита дали Тес наистина не е говорила с Горт или Брок. — Къде беше?
— Какво още трябва да бъде решено?