Кълъм се съсредоточи с усилие.
— Има много писма както за теб, така и за чичо Роб. Не знаех какво да ги правя и ги сложих в касата. После Варгас и Чен Шенг оцениха разходите по Хепи вели и… е… аз подписах за среброто. Лонгстаф е платил на всички, както каза. Така че подписах и го преброих. Освен това вчера пристигна човек от Англия на кораба на Сергеев — Роджър Блоър. Каза, че се е качил в Сингапур. Спешно иска да те види. Не пожела да ми каже какво му трябва, но аз… както и да е, оставих го на колектора. Кой е той?
— Не знам, сине — отвърна замислено Струан. Той дръпна шнура на звънеца до бюрото и стюардът влезе. Струан нареди да пратят катер за Блоър. — Това ли е всичко, сине?
— Трупат се поръчки за строителни материали и части за кораби. Трябва да поръчваме нови количества опиум — толкова много неща.
Струан си играеше с чаената чаша.
— Брок даде ли ти вече отговор?
— Днес е последният срок. Покани ме довечера на „Уайт уич“.
— Тес не намеква ли за решението на баща си?
— Не.
— А Горт?
Кълъм отново поклати глава.
— Утре заминават за Макао. С изключение на Брок. Поканиха ме да отида с тях.
— Ще заминеш ли?
— Щом си тук, бих искал. За една седмица — ако каже, че скоро ще можем да се оженим. — Кълъм отпи малко чай. — Трябва да купя мебели и други неща от този род.
— Срещна ли се със Суса?
— О, да, срещнахме се. Земята е прекрасна, а плановете вече са готови. Не можем достатъчно да ти се отблагодарим. Суса ни каза за отделната стая за баня и тоалетна, която си замислил за твоята къща. Ние… ние също го помолихме да ни построи такава.
Струан предложи пура и сам запали.
— Колко време би чакал, Кълъм?
— Не разбирам.
— Да се върна. Морето можеше да ме погълне.
— Не и теб, тай-пан.
— Един ден би могло. Един ден ще го направи. — Струан издуха струйка дим и я загледа как се носи из въздуха. — Ако изобщо отново се случи да замина, без да те предупредя къде отивам, чакай четиридесет дни. Не повече. Или ще съм умрял, или никога няма да се върна.
— Добре. — Кълъм се чудеше накъде бие баща му. — Защо изчезна така?
— Ти защо разговаряш с Тес?
— Това не е отговор.
— Какво още се е случило, откакто заминах?
Кълъм отчаяно се опитваше да разбере, но не успяваше. Уважението към баща му се бе засилило, но все още не можеше да почувства синовна обич. Той с часове бе разговарял с Тес и бе открил неподозирана задълбоченост в нея. Бяха говорили за бащите си, като се опитваха да вникнат в тези двамата, които обичаха, от които се бояха и които понякога мразеха най-много на земята и все пак се втурваха към тях при полъха на опасността.
— Фрегатите се завърнаха от Кемой.
— И?
— Потопили са петдесет-сто джонки. Големи и малки. Очистили са три пиратски гнезда на брега. Може да са потопили У Куок, но може и да не са.
— Мисля, че скоро ще разберем.
— Онзи ден ходих да видя къщата ти в Хепи вели. Пазачите… е, знаеш, че никой не би стоял през нощта… опасявам се, че е разбита а ограбена.
Струан се запита дали са разбили тайната му каса.
— Няма ли добри новини?
— Аристотел Куанс избяга от Хонконг.
— О, така ли?
— Да. Мисис Куанс не го вярва, но всички или почти всички са го видели на кораба, същия, с който замина леля Сара. Клетата жена вярва, че той все още е в Хонконг. Знаеш ли за Джордж и Мери Синклер? Ще се женят. Това е хубаво, макар че Хорацио е ужасно разстроен. Но и тук не всичко е наред. Току-що научихме, че Мери е много зле.
— Малария?
— Не. Някакво разстройство има в Макао. Много странно. Вчера Джордж получи писмо от игуменката на католическия орден на болногледачите. Клетият момък се тревожи до смърт! Никога не може да се разчита на тия паписти.
— Какво пише майката игуменка?
— Само това, че според нея трябвало да уведоми най-близките роднини. И че Мери казала да пишат на Джордж.
Струан се намръщи.
— Защо, по дяволите, тя не отиде в Мисионерската болница? И защо не казва на Хорацио?
— Не знам.
— Каза ли на Хорацио?
— Не.
— Глесинг би ли му казал?
— Съмнявам се. Изглежда, че сега те се мразят.
— Тогава по-добре замини с Брокови и разбери как е.
— Мислех, че ще искаш новини от първа ръка, така че изпратих племенника на Варгас, Хесус, с лорча вчера. Горкият Джордж не може да си вземе разрешително за отпуск от Лонгстаф и ми се искаше да му помогна.