И накрая: поставям на вашите услуги най-малкия си син. Той е развейпрах, черна овца, непрокопсаник, чиято единствена цел в живота е да играе комар, особено да залага на конни състезания. За него има заповед за задържане от затвора Нюгейт. Казах му, че за последен път бих уредил дълговете му тук, ако той се наеме да извърши това опасно пътешествие. Той се съгласи, като се обзаложи, че ако извърши невъзможния подвиг да пристигне в Хонконг за по-малко от шестдесет и пет дни — половината на обичайния срок, — ще му дам хиляда гвинеи, за да му помогна.
За да осигури възможно най-бърза доставка, обещах пет хиляди гвинеи, ако стигне за по-малко от шестдесет и пет дни, като намалявам с по петстотин гвинеи за всеки ден над уреченото време и всичкото това само в случай, че прекара извън Англия до края на живота ми. Парите трябва да се изплащат по петстотин гвинеи годишно, докато свършат. Прилагам първото изплащане. Моля, уведомете ме с обратна поща за датата на пристигането му.
Ако разполагате с някакъв начин, по който бихте могли да използвате «способностите» му и да го контролирате, ще спечелите вечната признателност на един баща. Аз се опитах. Бог да е на помощ и на мен, и на него, но се провалих. Макар че много го обичам.
Моля, приемете съжалението за нещастията, които ви сполетяха. Поздравете от мен мистър Роб. Завършвам с надеждата, че ще имам удоволствието лично да се срещна с вас при по-благоприятни обстоятелства. Имам честта да бъда, господине, ваш най-покорен слуга.
Струан погледна навън към пристанището и острова. Спомни си кръста, който бе запалил първия ден. Двадесетте златни гвинеи на Брок. Оставащите три монети на Джин-куа. Лаковете сребро, които трябваше да бъдат изплатени на някой, който един ден щеше да се яви с определен печат. Сега всичките усилия, цялата работа, плановете, умрелите се оказаха напразни. Заради тъпата самонадеяност на един човек — лорд Кънингтън. „Исусе Боже, какво ще правя сега?“
Струан преодоля шока от новините и се застави да мисли. Външният министър е умен човек. Не би отхвърлил Хонконг с лека ръка. Трябва да има някаква причина. Каква можеше да бъде? И как бих могъл да ръководя Уолън? Как да намеря място на „войника-неадминистратор“ в бъдещето?
Вероятно днес не трябва да купувам земя. Нека останалите търговци купуват и да вървят по дяволите. Брок ще бъде разорен заедно с останалите, защото Уолън и новините няма да пристигнат още месец или повече. По това време те ще са затънали в безсмислено строителство. Ето, това е един от начините — и когато новините се разпространят, всички се преместваме на Макао — или в едно от договорените пристанища, които Уолън ще получи — и всички останали са съсипани. Или зле ударени. Аха. Но щом аз мога да получа тези сведения, значи и Брок може. Така че вероятно той няма да пропадне. Вероятно.
Добре. Но по този начин губиш ключа към Азия: тази жалка гола скала, без която всички открити пристанища и бъдещето остават безсмислени.
Алтернативата е да купувам, да строя и да рискувам, че — подобно на Лонгстаф — Уолън ще може да бъде убеден да превиши директивите си, че самият Кънингтън може да бъде подкупен. Да излея богатствата на „Ноубъл хаус“ в новия град. Да рискувам. Да накарам Хонконг да процъфти, така че правителството да бъде заставено да приеме колонията.
Това е смъртна опасност. Не можеш да принудиш Короната да постъпи така. Залогът е ужасен, направо ужасен. Но и така да е, просто нямаш избор. Трябва да рискуваш.
Залогът му напомни за младия Крос. Ето това е ценен момък. Как бих могъл да го използвам? Как бих могъл да го накарам да си държи устата здраво затворена за фантастичното му пътешествие? Да, и как да създам благоприятно впечатление у Уолън за Хонконг? И да се сближа с Кънингтън? Как бих могъл да запазя договора такъв, какъвто го искам?
— Е, мистър Крос, направили сте забележително пътешествие. Кой знае колко време ви е отнело?
— Само вие, сър.
— Тогава запазете го в тайна. — Струан написа нещо на лист хартия. — Дайте това на главния ми чиновник. Крос прочете бележката.
— Давате ми всичките пет хиляди гвинеи?
— Записал съм ги на името на Роджър Блоър. Струва ми се, че ще е добре да запазите това име — поне за известно време.