— Айейа, в тая жега? — рече тя със смях. — Много е лошо да се напрягаш в тая горещина — ризата вече лепне по гърба ти. Е, все пак, ела.
Тя послушно се запъти към вратата на спалнята си, но той я спря.
— Само те дразнех. Как се чувстваш? Бебето безпокои ли те?
— Разбира се, че не. Аз съм много примерна майка и ям само много специални храни, за да създам много хубав син. И мисля войнствени мисли да бъде смел като тай-пан.
— Колко таела искаш?
— Сто, вече ти казах. Да не си глух? Много си особен днес, тай-пан. Да. Определено много особен. Да не си болен? Лоши новини? Или просто си уморен?
— Просто съм уморен. Сто таела, хубаво. Какъв е „бизнесът“?
Тя развълнувано плесна с ръце и седна на масата.
— О, ще видиш. Много мислих, откакто замина. Какво правя за теб? Любим се и се грижа за теб — и двете много хубави неща, разбира се, но не е достатъчно. Така че сега ще печеля таели за теб и за стари години. — Тя отново се засмя и той се зарадва на смеха й. — Но само от варварите. Ще натрупам състояния — о, ще разбереш колко съм умница.
— Не се казва така.
— Разбираш много добре какво искам да кажа. — Тя го прегърна.
— Искаш ли да се любим сега?
— След час има търг за земя.
— Вярно. Тогава по-добре ти си промени дрехата и бързай на там. Мъничък участък на Куинс роуд. Но плащам наем не повече от десет таела годишно. Донесе ли ми подарък?
— Какво?
— Ами, има такъв един хубав обичай — каза тя с невинен поглед. — Когато един мъж замине някъде, да носи на жена подарък. Нефрит. Такива нещица.
— Няма нефрит. Но следващия път ще бъда по-внимателен.
Тя сви рамене.
— Хубав обичай. Клета стара майчица много обедня. По-късно хапнем, айейа?
— Аха. — Струан се качи в собствените си апартаменти на горната палуба.
Лим Дин се поклони.
— Много студена баня, нали така, господарю. Ще искате?
— Аха.
Струан съблече омекналите си дрехи, легна във ваната и остави ума си да разсъждава върху подтекста на писмото на сър Чарлс, като ядът от тъпотата на Кънингтън почти го задушаваше. Изсуши се и облече чисти дрехи, но само след няколко мига ризата му отново бе мокра от пот.
По-добре да седна и да размисля, рече си той. Нека Кълъм се погрижи за земята. Обзалагам се на живота си, че Тес е казала на баща си за плановете му за хълма. Може би Кълъм ще бъде въвлечен в свръх наддаване. Момчето е постъпило добре. Трябва да му повери това.
И така той изпрати вест на Кълъм да участва в търга от името на „Ноубъл хаус“. Освен това му каза да купи малък, но хубав участък на Куинс роуд. Писа на Хорацио, че Мери е зле, и уреди една лорча незабавно да го закара на Макао.
После седна в дълбокото кожено кресло, загледа се в острова през люка и остави ума си да се рее.
Кълъм купи крайбрежния и краен парцели, горд да наддава от името на „Ноубъл хаус“ и да печели престиж. Мнозина го питаха къде е тай-панът и къде е бил, но той кратко отговаряше, че няма представа и продължи да показва враждебност, която вече не чувстваше.
Купи хълма и участъците, които му осигуряваха безопасност, и с облекчение установи, че Брокови не наддават против него, което означаваше, че можеше да има доверие на Тес. И все пак той реши в бъдеще да бъде по-предпазлив и да не я поставя повторно в такова положение. Беше опасно да си прекалено откровен за някои неща, помисли си той. Опасно и за нея, и за самия него. Например осъзнаването, че мисълта за нея, за най-лекия й допир го правеха трескав от желание. Усещане, което никога не би могъл да сподели с нея или с баща си, а само с Горт, който разбираше: „Да, Кълъм, друже. Много добре го знам. Страхотна болка, страхотна. Човек едвам може да стъпва. Аха — и е страшно трудно да я овладееш. Ама ти не се безпокой, друже. Ние сме приятели и аз те разбирам. Ти и аз трябва да сме откровени един с друг. Много е опасно за теб да живееш като някой монах. Да. И лошото му е, че и в бъдеще ще ти създава неприятности, а съм чувал да казват, че може и болест да те хване. Болката в лоното е предупреждение Божие. Тая болка може да съсипе живота на мъжа и това си е чистата истина, да ме пази Бог! Ама ти не се безпокой — знам едно местенце на Макао. Не се кахъри, стари друже.“
И макар че Кълъм не приемаше твърде сериозно суеверията, с които го обсипваше Горт, болките, които понасяше денем и нощем, пресякоха волята му да се съпротивлява. Имаше нужда от облекчение. Но и така да е, закле се той, ако Брок се съгласи да направи сватбата другия месец, няма да отида в бардака! Няма!