— Какъв е нашият избор, Ваше височество? — питаше шеговито Лонгстаф.
— Скопеният кон — отговори Сергеев, като се облегна на бастуна си. Възбудата и мирисът на конете го бяха ободрили и бяха намали ли значително постоянната му болка. Искаше му се да може да язди, но благослови съдбата, че изобщо бе оцелял след раняването. Благослови и Струан. Знаеше, че без операцията, която той му беше направил, щеше да си отиде.
— А, Ваше височество — пропя Шиваун, като се приближи облегната на ръката на Джеф Купър. Бе облечена в блестящо зелено и си пазеше сянка с оранжев чадър. — Ще ми подскажете ли на кого да заложа? — Тя ги възнагради с усмивка. Особено Струан.
— Скопеният кон е най-добрият, но кой е по-добрият ездач, не бих могъл да кажа, Шиваун — отвърна Сергеев. Шиваун огледа големия кафяв кон с лъскав косъм и влажни очи.
— А! — каза тя с палава искрица. — Горкият кон! Ако бях кон и бяха постъпили така с мен, кълна се, че не бих направила и стъпка! За никого! Варварство!
Те се разсмяха заедно с нея.
— И вие ли залагате на скопеца, тай-пан?
— Не знам още — отвърна той, обезпокоен за Мей-мей. — Като че ли ми допада кобилката. Но мисля, че ще направя окончателен избор, като се подредят за старта.
Тя го погледна изпитателно за момент, като се питаше дали не говори с намеци.
— Хайде да отидем да хвърлим един поглед на кобилката отблизо — предложи Джеф, като се мъчеше да се засмее.
— Защо не отидеш ти, Джеф, скъпи? Аз ще остана тук и ще те чакам.
— И аз ще дойда — каза Лонгстаф, като не забеляза раздразнението на Купър. Купър се поколеба, но тръгнаха заедно.
Брок учтиво свали шапка, като мина покрай Шиваун, Струан и Сергеев, но не се спря. Радваше се, че Струан бе решил да не язди, защото самият той не обичаше ездата и злобната му насмешка над Струан бе неволна. Дяволите да го вземат, помисли той.
— Как е раната ви, Ваше височество? — заинтересува се Шиваун.
— Добре. Вече съм почти цял благодарение на тай-пана.
— Нищо не съм направил — каза Струан, смутен от похвалата на Сергеев. Той забеляза Блоър долу до тревната площадка да разговаря със Скинър. Питам се дали правилно рискувах с момчето, помисли си той.
— Скромността ви отива, сър — каза Шиваун на Струан и приклекна в грациозен поклон. — Не се ли казва, че благородството задължава?
Струан забеляза, че Сергеев открито се възхищава от момичето.
— Имате прекрасен кораб, Ваше височество. — Руският съд бе четиримачтов с товароподемност осемстотин тона. С много топове.
— Ще ми направите честта капитанът да ви разведе из него — каза Сергеев. — Ще можем да уточним подробностите с вас. Когато сте готов.
— Благодаря ви, ще ми бъде приятно. — Струан се готвеше да продължи, но Блоър се втурна към тях, прашен и изтощен.
— Почти сме готови да започнем, тай-пан… изглеждате страхотно, мис Тилмън… добър ден, Ваше височество — изрече той тичешком. — Всички заложиха като вас на номер четири от четвъртата гара, реших аз да бъда ездачът… а, тай-пан, проверих жребеца снощи. Обуздан е, така че ще можем да го използваме на следващите състезания… Ваше височество, позволете ми да ви заведа до мястото ви, вие откривате първата гара.
— Аз?
— Нима Негово превъзходителство не ви е казал? Но да… искам да кажа, бихте ли? — Никога досега Блоър не бе работил толкова усилено и никога не се бе вълнувал толкова. — Бихте ли ме последвали, моля?
Той бързо поведе Сергеев през тълпата.
— Блоър е приятен младеж — каза Шиваун, която се радваше най-сетне да остане насаме със Струан. — Къде го намерихте?
— Той ме намери — отвърна Струан. — И се радвам, че го направи. — Вниманието му бе привлечено от някакво вълнение близо до една от палатките. Група от войници пазачи избутваше някакъв китаец от тълпата. Шапката на кулито падна и заедно с нея — дългата плитка. Човекът се оказа Аристотел Куанс. — Извинете ме за секунда — каза Струан. Той забърза и се изправи пред дребния човечец, прикривайки го с тялото си. — Всичко е наред, момчета, той ми е приятел! — каза той.
Войниците свиха рамене и се отдалечиха.
— Велики трещящи топовни гюллета, тай-пан — задъхваше се Куанс, като оправяше мръсните си дрехи. — Спасихте ме тъкмо навреме. Господ да ви благослови!
Струан отново надяна шапката на кули на главата на Аристотел и го изтегли зад платнището на палатката.