Той не погледна конете.
— Кобилката, Шиваун — отвърна той спокойно.
— Как се казва? — запита тя.
— Мей-мей — отвърна той с меко сияние в погледа. Ветрилото й се поколеба, но продължи като преди.
— Едно състезание никога не е загубено, докато не се определи и награди победителят. — Тя се усмихна и се отдалечи с високо вдигната глава, по-красива от когато и да било.
Кобилката загуби. Само на косъм. Но загуби.
— Защо толкова рано, тай-пан? — тъничко рече Мей-Мей.
— Така. Уморих се от състезанието и се обезпокоих за теб.
— Спечелих ли?
Той поклати глава.
Тя се усмихна и въздъхна.
— Е, добре, няма значение. — Бялото на очите й бе придобило розов цвят, а лицето й бе посивяло под златистия тен.
— Лекарят идва ли? — попита Струан.
— Още не. — Мей-мей се търкулна настрани, но това не облекчи неразположението й. Махна възглавницата, но и това не помогна, така че тя я върна на мястото й. — Клетата стара майка си е просто стара — каза тя с измъчена усмивка.
— Къде те боли?
— Никъде. Навсякъде. Като се наспя добре, всичко ще мине, не се безпокой.
Той масажира врата и гърба й, като си забраняваше да мисли немислимото. Поръча пресен чай и лека храна и се опита да я убеди да хапне, но тя нямаше апетит.
По залез влезе А Сам и каза нещо кратко на Мей-мей.
— Дошъл е лекарят. И Гордън Чен — каза Мей-мей на Струан.
— Добре! — Струан стана и се протегна.
А Сам отиде до едно инкрустирано със скъпоценни камъни шкафче и извади малка фигурка от слонова кост на гола жена, лежаща настрани. За изумление на Струан, Мей-мей посочи някои части на миниатюрната статуетка и накрая заговори на А Сам. А Сам кимна и излезе. Объркан, Струан я последва.
Лекарят се оказа възрастен човек с дълга плитка, добре намазана с мазнина. Старата му черна роба бе окъсана. Очите му бяха ясни.
Няколко дълги косъма стърчаха от брадавицата на бузата му. Има-ще дълги тънки пръсти, а вътрешната част на ръцете му бе пронизала от сини вени.
— Толкова съжалявам, тай-пан — каза Гордън и се поклони заедно с лекаря. — Това е Кий фа Тан, най-добрият лекар в Тай Пинг Шан. Дойдохме възможно най-бързо.
— Благодаря ви. Минете от… — той прекъсна. А Сам се беше приближила до лекаря и след дълбок поклон му бе показала статуята, като показваше различни места по нея по същия начин като Мей-мей. Сега пък многословно отговаряше на въпросите. — Какво, по дяволите, прави той?
— Поставя диагноза — отвърна Гордън Чен, като внимателно се вслушваше в разговора на лекаря и А Сам.
— Чрез статуята?
— Да. За него ще бъде непристойно да прегледа госпожата, ако не е необходимо, тай-пан. А Сам обяснява къде са болките. Моля ви, бъдете търпелив. Сигурен съм, че не е нещо сериозно.
Лекарят мълчаливо съзерцаваше статуйката. Накрая погледна Гордън Чен и меко каза нещо.
— Казва, че не е лесно да постави диагноза. С ваше позволение, той би искал да прегледа госпожата.
Изгаряйки от нетърпение, Струан ги поведе към спалнята. Мей-мей бе спуснала завесите, заобикалящи леглото. Бе само дискретна сянка зад тях.
Лекарят се приближи до леглото на Мей-мей и отново замълча. След няколко минути меко заговори. Лявата ръка на Мей-мей послушно се появи иззад завесата. Лекарят хвана ръката й и внимателно я разгледа. После постави пръсти на пулса й и затвори очи. Пръстите му лекичко започнаха да почукват по кожата й.
Минутите летяха. Пръстите бавно потупваха, като че ли търсеха нещо, което е невъзможно да бъде намерено.
— Какво прави сега? — попита Струан.
— Вслушва се в пулса й, сър — прошепна Гордън. — Трябва да бъдем съвсем тихи. Във всяка китка има по девет пулса. Три на повърхността, три по-надолу и три — съвсем дълбоко. Последните му разкриват причината на болестта. Моля ви, тай-пан, бъдете търпелив. Много е трудно да се преслуша с пръсти.
Потупването с пръсти продължи. Това беше единственият звук в каютата. А Сам и Гордън Чен гледаха като омагьосани. Струан се размърда неудобно, но мълчаливо. Лекарят като че ли бе изпаднал в мистично мечтание. После внезапно, като че ли изхвърляйки се върху неуловима плячка — потупването престана и лекарят натисна силно. За миг замря като статуя. После постави китката на завивката и Мей-мей тихо му подаде дясната си китка. Процедурата се повтори.