И отново доста минути изминаха, преди потупването рязко да спре.
Лекарят отвори очи, въздъхна и постави китката на Мей-мей на завивката. Махна към Гордън Чен и Струан.
Гордън Чен затвори вратата зад тях. Лекарят тихо и нервно се изсмя и заговори бързо и спокойно.
Очите на Гордън Чен се разшириха.
— Какво има? — остро попита Струан.
— Не знаех, че ще има дете, тай-пан. — Гордън се обърна към лекаря, зададе въпрос и лекарят накрая отговори. Последва мълчание.
— Е, какво, по дяволите, каза?
Гордън го погледна и неуспешно се помъчи да изглежда спокоен.
— Казва, че Майката е много зле, тай-пан. Че в кръвта й е проникнала отрова през долните крайници. Тази отрова се е натрупала в черния й дроб и сега черният дроб — той потърси думата — лошо се приспособява. Скоро ще има треска, лоша треска. Много лоша треска. После ще минат три-четири дни и отново треска. И отново.
— Малария? Треската на Хепи вели?
Гордън се обърна и зададе въпроса.
— Той казва — да.
— Всеки знае, че е от нощните изпарения — никаква отрова през кожата, за бога — тросна се той на Гордън. — Тя не е била там от седмици!
Гордън сви рамене.
— Предавам ви само какво казва, тай-пан. Аз не съм лекар. Но на този лекар бих повярвал — мисля, че и вие трябва да се доверите.
— Какво е лекарството?
Гордън попита лекаря.
— Тай-пан, той казва: „Лекувал съм някои от онези, които са заболели от треската на Хепи вели. Успешно излекувалите се бяха все яки мъже, които взеха определено лекарство преди третата атака на треската. Но този пациент е жена и макар да е на двадесет и една години и силна с огнен дух, цялата й сила отива в детето, което четвърти месец е в утробата й.“ — Гордън спря, чувствайки се неудобно. — Той се страхува за Госпожата и за детето.
— Кажи му да вземе лекарство и да я лекува сега. Не след която й да било атака.
— Там е работата. Той не може, сър. Не му е останало от лекарството.
— Тогава му кажете да намери, пусто да остане!
— На Хонконг няма, тай-пан. Той е сигурен.
Лицето на Струан потъмня.
— Трябва да има някакво. Кажи му да го намери — колкото и да струва.
— Но, тай-пан, той…
— За бога, кажете му!
Отново бяха разменени няколко думи.
— Каза, че на Хонконг няма. Нито в Макао, нито в Кантон. Че лекарството се прави от кората на много рядко дърво, което расте някъде около Южните морета или отвъд тях. Малкото количество, с което е разполагал, бил получил от баща си, който също бил лекар, който пък го имал от своя баща. — Гордън безпомощно добави: — Той е напълно сигурен, че няма повече.
— Двадесет хиляди таела сребро, ако тя оздравее.
Очите на Гордън се разшириха. За момент се замисли, после бързо заговори на лекаря. И двамата се поклониха и забързано излязоха.
Струан извади носната си кърпа, попи потта от челото си и се върна в спалнята:
— Айейа, тай-пан — обади се Мей-мей. Гласът й бе изтънял още повече. — Такъв ми бил късметът.
— Отидоха да донесат специално лекарство, което ще те излекува. Няма за какво да се безпокоиш.
Той й помогна да се намести колкото може по-добре. Съзнанието му бе измъчено. После забърза към флагмана и попита главния флотски лекар за кората.
— Съжалявам, драги мистър Струан, но това са празни приказки. Съществува легенда за графиня Синкон, съпруга на испанския вицекрал на Перу, която пренесла кората от Южна Америка в Европа през седемнайсти век. Била известна под името „йезуитска кора“, а понякога я наричали „синкона“. Но когато я използвали в Индия, било пълен провал. Нищо не струва! Проклетите паписти биха казали какво ли не, стига да привлекат новопокръстени.
— Откъде, по дяволите, мога да взема малко?
— Наистина не знам, драги ми господине. Предполагам, от Перу. Но защо толкова се тревожите? Куинс таун е изоставен сега. Няма от какво да се безпокоите, щом не вдишвате нощните изпарения.
— Маларията току-що повали един приятел.
— О! Тогава силно прочистете с каломел. Възможно най-бързо. Разбира се, нищо не обещавам. Незабавно ще му поставим пиявици.
Струан се допита и до главния лекар на армията, а после, последователно, до по-низшестоящите лекари — военни и цивилни, и всички те му отговориха по един и същи начин.