Струан погледна надолу към нея. Знаеше, че тя казва истината.
— Знаеш ли на каква опасност се излагаш?
— Да.
— А ако забременееш?
— Опасността придава вкус на живота, тай-пан. — Тя погледна дълбоко в очите му и той сякаш премина през сините очи. — Само нещо ме кара да съжалявам, че те повиках тук. Сега никога не бих могла да бъда твоя. А бих искала.
Струан я беше оставил на съдбата й. Тя имаше право да живее както й харесва, и изобличаването й пред обществото нямаше да промени нищо. По-лошо, щеше да съсипе предания й брат.
Струан използва сведенията й и има огромна печалба. С помощта на Мери „Ноубъл хаус“ получи почти пълен монопол върху търговията с опиум за повече от година и си възвърна многократно стойността на дела си опиум — дванадесет хиляди сандъка, — с който бе участвал в откупа на колониалното селище. Сведенията на Мери за Брок се оказаха точни и Брок бе провален. Струан бе открил тайна сметка на името на Мери в Англия и бе внесъл процент от парите. От време на време му предоставяше други сведения. Но никога не му каза как бе започнал двойственият й живот и защо. Велики боже, там, в небесата, никога няма да проумея хората…
И сега на брега той се питаше какво ще направи Хорацио, когато разбере. Невъзможно бе Мери да запази в тайна втория си живот — със сигурност щеше да допусне грешка.
— Какво има, мистър Струан? — попита Хорацио.
— Нищо, моето момче. Просто се бях замислил.
— Имате ли кораб, който да тръгва днес или утре?
— Какво?
— Към Макао — каза Хорацио със смях. — Да заведе Мери в Макао.
— О, да. Мери — Струан се овладя. — Може би утре. Ще ти съобщя, момко.
Той си проби път през търговците, отправяйки се към Роб, който бе застанал до една от масите, загледан в морето.
— Сега какво следва, мистър Струан? — извика Скинър.
— Моля?
— Вече получихме острова. Какъв е следващият ход на „Ноубъл хаус“?
— Да строим, разбира се. Първото, което построим, първо ще донесе печалба, мистър Скинър. — Струан кимна добродушно и продължи пътя си. Запита се какво ли биха казали другите търговци и дори Роб, ако узнаеха, че той е собственикът на „Ориентал експрес“ и че Скинър работи за него.
— Няма ли да хапнеш нещо, Роб?
— По-късно, Дърк. Има достатъчно време.
— Чай?
— Благодаря.
Купър се доближи до тях и вдигна чаша.
— За „Прищявката на Струан“!
— Ако е така, Джеф — каза Струан, — всички вие ще ни последвате в канавката.
— Аха — каза Роб. — И ще излезе бая скъпичка канавка, ако Струан имат нещо общо с нея.
— „Ноубъл хаус“ прави нещата със замах! Отлично уиски, бренди, шампанско. И венецианско стъкло. — Купър почука по чашата си с нокът и звукът, който се чу, бе ясен и чист. — Възхитително!
— Произвеждат се в Британия. Току — що откриха нова технология. Една от фабриките вече ги пуска по хиляда на седмица. За една година ще има дузина фабрики. — Струан замълча за момент. — Ще ви доставя в Бостън каквито количества искате. Десет американски цента на чаша.
Купър разгледа чашата по-внимателно.
— Десет хиляди. Брок ще ти вземе дванадесет.
— Петнадесет хиляди по седем цента.
— Сделката е сключена — с гарантирана поръчка за тридесет хиляди на същата цена за една година от този момент и гаранция, че ще внасяте само чрез Струан.
— Сделката е сключена — ако превозите товар памук със същия кораб от Ню Орлийнз до Ливърпул.
— Колко тона?
— Триста. Обичайните условия.
— Сделката е сключена — ако вие действате като наш агент в Кантон за чая от този сезон. Ако се наложи.
Купър моментално застана нащрек.
— Но войната свърши. Защо ви е агент?
— Нали е сделка?
Мислите на Купър се рояха като пчели в кошер. Договорът на Чюицай незабавно отваряше Кантон за търговия. Още на следващия ден те щяха да се върнат в Селцето в Кантон и да заживеят там отново. Щяха да се върнат при предприятията си и хонги, както ги наричаха в Ориента — и да останат там до май, както винаги, когато сезонният бизнес приключваше. Но за „Ноубъл хаус“ сега да търси агент в Кантон бе толкова глупаво, колкото ако Съединените щати заявяха, че имат нужда от кралско семейство.