— Какво има, Уил?
— Нищо. Исках да ви видя, както и племенницата си.
Влезе Шиваун и изненадана, спря.
— Здравейте, тай-пан. Добре ли сте, чичо?
— Не, дете. Много съм зле.
— Какво става, Уил? — попита Купър.
Тилмън слабо се прокашля.
— Тай-панът дойде да ме „посети“. Счетох, че е тъкмо моментът да се уреди една важна работа. Утре отново очаквам пристъп на треска и мисля… — Безводният поглед се насочи към Шиваун. — Горд съм да ви съобщя, че Джеф официално поиска ръката ви и аз с радост се съгласих.
Шиваун пребледня.
— Все още не искам да се омъжвам.
— Обмислих всичко много внимателно…
— Няма!
Тилмън се надигна на лакът с огромно усилие.
— А сега чуйте много добре какво ще кажа! — извика той, като гласът му придаваше сила. — Аз съм вашият законен настойник. В продължение на месеци си кореспондирам с баща ви. Брат ми официално одобри съюза, ако аз официално реша, че е във ваша полза. А аз реших, че е. Така че…
— Е, добре, но няма да го направя, чичо. Сега е деветнадесети век, не Средновековието. Все още не искам да се омъжвам.
— Вашите желания не ме засягат и вие сте напълно права, че сме в деветнадесети век. Вие сте сгодена. Вие ще се омъжите. Моята и на баща ви надежда беше, че по време на вашето гостуване тук Джеф ще ви хареса. И той ви хареса. — Тилмън изтощено се отпусна назад — Това е един много удовлетворителен съюз. Точка по въпроса.
Купър се приближи до Шиваун.
— Шиваун, скъпа. Вие знаете какво чувствам. Нямах представа, че Уилф ще… Надявах се, че…
Тя отстъпи от него и очите й намериха Струан.
— Тай-пан! Кажете на чичо ми. Кажете му, че не може да постъпи така… не може да ме сгоди… кажете му, че не може!
— На колко години сте, Шиваун?
— На деветнадесет.
— Ако баща ви е съгласен и чичо ви е съгласен, вие нямате избор.
— Той погледна към Тилмън. — Предполагам, че имате писмено разрешение?
Тилмън посочи с жест към бюрото.
— Писмото е там. Макар че това изобщо не ти влиза в работата.
— Такъв е законът, Шиваун. Вие сте непълнолетна и трябва да се подчинявате на това, което баща ви иска. — Струан тъкмо тръгна към вратата, но Шиваун го спря.
— Знаете ли защо съм продадена? — избухна тя.
— Дръжте си езика, момиче! — кресна Тилмън. — Не сте ми причинили нищо освен ядове, откакто сте тук, и е крайно време да се научите как да се държите и да уважавате по-възрастните и по-умните от вас.
— Продадена съм за акции — каза горчиво тя. — В „Купър — Тилмън“.
— Не е така! — каза Тилмън. Лицето му беше ужасно.
— Шиваун, вие сте прекалено развълнувана — започна Купър с нещастен вид. — Просто поради внезапността и…
Струан почти я бе отминал, но тя го задържа.
— Почакайте, тай-пан. Това е сделка. Знам как работи съзнанието на един политик. Политиката е скъп бизнес.
— Дръж си езика! — изкрещя Тилмън, после изстена от болка и се строполи на леглото.
— Без дохода от тук — продължи бързо тя, като трепереше — татко не може да си позволи да бъде сенатор. Чичо е най-големият брат и ако умре, Джеф може да откупи дела на Тилмън на номинална Цена и тогава…
— Хайде стига, Шиваун — остро я прекъсна Купър. — Това няма нищо общо с любовта ми към вас. За какъв ме мислите?
— Бъдете откровен, Джеф. Истина е, нали? За номиналната стойност?
— Да — отвърна Купър след мрачна пауза. — При такива обстоятелства бих могъл да закупя дела на Тилмън. Но не съм сключвал такава сделка. Не купувам движимо имущество. Обичам ви. Искам да бъдете моя съпруга.
— А ако не стана, няма ли да откупите дела на чичо?
— Не знам. Ще решавам, когато му дойде времето. Чичо ви би могъл да изкупи моите акции, ако аз умра преди него.
Шиваун отново се обърна към Струан.
— Моля ви, купете ме, тай-пан.
— Не мога, мила. Но не мисля, че Джеф ви купува. Знам, че ви обича.
— Моля ви, купете ме — каза тя съкрушено.
— Не мога, мила. Това е против закона.
— Не е. Не е. — Тя се разрида неудържимо.
Купър, който се измъчваше, я прегърна.
Когато Струан се завърна на „Рестинг клауд“, Мей-мей все още неспокойно спеше.
Докато я наблюдаваше, той мрачно се запита какво да прави с Горт и Кълъм. Знаеше, че веднага трябва да замине за Макао. Но не и преди Мей-мей да оздравее — о, боже, нека оздравее. Да изпратя ли „Чайна клауд“ и Орлов… или може би Маус?! Или да чакам? Казах на Кълъм да се пази — но ще го направи ли? О, Исусе Христе, помогни на Мей-мей.