— Благодаря ви за това събуждане. Зората е прекрасна.
— Да.
И двамата използваха учтивости, каквито не чувстваха.
В очите на епископа Струан представляваше материалистичните, зли, фанатични английски протестанти, които бяха нарушили Божиите закони, които — за това над тях тегнеше вечното проклятие — бяха отрекли Папата, както евреите бяха се отрекли от Христа. Той беше техният водач, онзи, който почти самостоятелно бе унищожил Макао и заедно с Макао — католическото влияние над азиатските езичници.
За Струан епископът олицетворяваше всичко онова, което презираше в католиците — догматичния фанатизъм на самокастрирали се, властолюбиви мъже, които смучеха средства от бедните в името на католическия Бог капка по капка и от тези капки бяха съградили величествени катедрали за прослава на тяхната версия на божественост, които идолопоклоннически бяха поставили един човек в Рим па бъде Папа и го бяха обявили за непогрешим съдник на останалите хора.
Слуги в ливреи раболепно донесоха сребърни подноси с горещ шоколад, леки като перце кроасани, прясно масло и специалното сладко желе, с което манастирът бе известен.
Епископът изрече молитва и латинският увеличи неудоволствието на Струан, но той не каза нищо.
Двамата мъже ядяха мълчаливо. Камбаните на множеството черкви биеха за утринна и неясната, приглушена литания на монашеския хор в катедралата изпълваше тишината.
След шоколада поднесоха кафе от Португалска Бразилия: горещо, сладко, силно, вкусно.
По знак на епископа прислужникът отвори инкрустирана със скъпоценни камъни кутия за пури и предложи на Струан.
— От Хавана са, ако желаете. След закуска се наслаждавам на „дара“ на сър Уолтър Рейли на човечеството.
— Благодаря ви. — Струан си избра една. Слугите запалиха пурите и излязоха по знак на епископа.
Епископът гледаше как пушекът се издига на спирали.
— Защо тай-панът на „Ноубъл хаус“ търси моята помощ? Помощта на един папист? — добави той с крехка усмивка.
— Бихте могъл да се обзаложите, Ваше Преосвещенство, без никакъв риск, че не ми е било леко да го направя. Чували ли сте за кората синкона? Кората на „йезуитите“?
— Така. Значи сте болен от малария. Треската на Хепи вели.
— Съжалявам, че ще ви разочаровам. Не, нямам малария. Но някой, когото обичам, има. Синконата лекува ли малария?
Пръстите на епископа си играеха с огромния пръстен на средния му пръст, после докоснаха разпятието.
— Да. Ако маларията на Хепи вели е същата като маларията в Южна Америка. — Погледът му бе пронизващ. Струан почувства силата му, но отвърна, без да отклони глава. — Преди много години бях мисионер в Бразилия. Хванах тяхната малария. Но синконата ме излекува.
— Имате ли синкона тук? В Макао?
Настъпи мълчание, нарушавано от звука на пръстите, които потупваха разпятието, и това напомни на Струан как китайският лекар потупваше китката на Мей-мей. Питаше се дали е преценил правилно епископа.
— Не зная, сеньор Струан.
— Ако синконата може да лекува малария, готов съм да платя. Ако искате пари, ще ги получите. Власт? Ще ви дам и това. Ако искате душата ми, можете да я имате — не се придържам към вашите възгледи, така че тази размяна няма да ми навреди. Дори с удоволствие бих понесъл официалните обреди по приемането на католицизма, но ще бъде безсмислено, както и вие, и аз знаем. Каквото пожелаете, ще ви бъде дадено, ако е по силите ми да ви го дам. Но искам малко кора. Искам да излекувам едно лице от треската. Назовете цената.
— За човек, който идва като просител, обноските ви са странни.
— Наистина, но допускам, че независимо от обноските ми — и това, което мислим един за друг — бихме могли да се споразумеем. Имате ли синкона? И ако имате, ще излекува ли маларията на Хепи вели? Ако е така, каква е вашата цена?
В стаята бе много тихо — тишина, изпълнена с движението на умове, желания и мисли.
— Сега не мога да отговоря на нито един от тези въпроси — каза епископът.
Струан се надигна.
— Ще се върна довечера.
— Няма нужда вие да се връщате, сеньор.
— Искате да кажете, че няма да ми продадете?
— Искам да кажа, че довечера е твърде скоро. Ще имам нужда от време да пратя запитване до всеки лечител на болните и да получа отговор. Ще ви съобщя веднага щом получа отговор. На всичките ви въпроси. Къде ще отседнете? На „Чайна клауд“ или във вашата резиденция?