— Тай-пан. Ваш малка чило у кой дом добре — започна Чен Шенг. Вие иска види нея? Вземе на Хонконг?
— Видя днес. Скоро вземе. Много добре. — Струан се чудеше пали трябва да каже на Чен Шенг за Мей-мей.
— Тай-пан. Твой малък чило добре — започна Чен Шенг. — Мисли, по-добре довел мама на малко чило тук, на брега. Чило няма бъде щастлив, да. Тук много добър лекар може. Много добър лек намери. Няма нищо. Мисли, има лек тук, на Макао. Чен Шенг всичко устрои много добър.
— Откъде знаеш, че тя е тук и че е болна от малария?
— К’во? Не разбира.
— Кой тебе каза чило мой лошо болна?
Чен Шенг цъкна с език и сви рамене.
— Всеки знае, що не?
— Лекарство е тук? Наистина?
— Бъде тук, достави. Аз бързо пратил джонка до „Чайна клауд“. Води кау чило на бряг. Чен Шенг всичко уреди.
Той учтиво се поклони и си тръгна.
Струан се качи на „Чайна клауд“ и даде на екипажа гарнизонен отпуск, който обхващаше една вахта. Скоро джонката на Чен Шенг се прилепи до кораба. Внимателно пренесоха Мей-мей на брега, като китайски лекар се грижеше за нея, и я отведоха до къщата й, която се гушеше в подножието на хълма Сао Антонио.
Къщата бе чиста. Бяха наети слуги. Чаят ги чакаше. А Сам услужливо, майчински се втурна и прегърна децата, които чакаха в къщата с личните си бавачки, нагласи Мей-мей в огромното легло и доведе децата при нея. Имаше сълзи на щастие, суетене насам на там, викове. А Сам и Мей-мей бяха щастливи, че най-сетне си бяха вкъщи.
Лекарят бе донесъл специална храна и лекарства, за да засили Мей-мей, да укрепи силите на детето в утробата й и нареди тя да лежи.
— Скоро ще се върна — каза Струан.
— Добре. Благодаря ти, тай-пан. Благодаря.
— Отивам до резиденцията, а после вероятно ще посетя Брокови.
— Те са в Макао?
— Да. Всички, освен Тайлър. Мислех, че съм ти казал. Не си ли спомняш? Кълъм и Тес също са тук.
— О, да — отговори тя. Спомни си какво бяха уредили с Гордън Чен. — Извинявай. Бях забравила. Главата ми тежи. Да, сега си спомням. Страхотно съм щастлива, че вече не съм на кораба и съм у дома. Благодаря ти.
Той се върна в резиденцията. Кълъм още не беше се върнал и той реши да прекоси прайа до резиденцията на Брок. Но нито Тес, нито Лайза знаеха къде може да е Кълъм. Горт му каза, че те двамата бяха играли комар снощи в Английския клуб, но че той, Горт, бил си тръгнал рано.
— Ще те изпратя до вратата — каза Горт. Когато се озоваха там сами, Горт сардонично се усмихна, като се опиваше от сладостта на отмъщението. — Знаеш как е — бях при жена. Може и той да е отишъл при някоя. В това няма нищо лошо, нали така? Когато го оставих, му вървеше в играта, ако това нещо ти говори.
— Не, Горт. Това не ме безпокои. Знаеш, че в Британия има точни закони за убийство — светкавичен процес и светкавична примка около врата ти, независимо кого си чукнал. Дори и проститутка.
Горт побеля.
— К’во искаш да кажеш с това, а?
— Ако някой трябва да бъде обесен, с удоволствие ще помогна на палача.
— Ти какво, плашиш ли ме? И за туй си има закон, пусто да остане.
— Щом има убийство — ще има и обвинение в убийство, пусто да остане.
— Не знаеш К’во говориш! — избухна Горт. — Туй е несправедливо обвинение!
— Не ви обвинявам в нищо, Горт. Просто ви припомням факти. — Да. Чувал съм, че са необходими двама свидетели, за да, бъде доказана смърт, които да потвърдят в съда.
Горт овладя паниката си. Трябва да е оная гадна вещица Фордъринджил и оня педераст Куанс. Бях й платил достатъчно да си държи езика зад зъбите. Е, добре, ще им видя сметката, щом трябва, но едва ли ще трябва, щото малкият боклук едва ли ще пукне.
— Не ме е страх от такива като теб — от лъжливите ти обвинения.
— Хич не ви обвинявам, Горт — отвърна Струан. Неудържимо се изкушаваше сега да предизвика неизбежната разправа. Но знаеше, че ще трябва да изчака Горт да направи първата грешка, да бъде непростимо обиден пред хора. Само тогава щеше да може открито и свободно да прати секунданти с официална покана и да го убие пред свидетели. Само по такъв начин би могъл да избегне разрива в отношенията между Тес и Кълъм и възможността Брок да го унищожеха по съдебен път. Защото Мей-мей се бе оказала права — всеки в Азия знаеше, че е готов да заколи Горт.