— Ако видите Кълъм, моля, предайте му, че го търся.
— Търси си го сам! Аз не съм ти слуга. Ти вече не си тай-пан на „Ноубъл хаус“, пусто да остане!
— Внимавай! — предупреди Струан. — Не ме е страх от теб.
Горт клъвна.
— Нито пък мен, Дърк. Казвам ти го като мъж на мъж — внимавай, или ще те пипна.
Струан се върна пешком до резиденцията си, доволен от себе си. Хванах те, Горт.
Кълъм още не беше се върнал. Нямаше вест и от епископа. Струан нареди на Ло Чъм да се опита да намери Кълъм. Излезе навън на прайа, тръгна по хълма към катедралата по малко познати улички, премина край приятни ресторантчета с масички на улицата, с пъстри чадъри. Прекоси един широк площад и влезе през голямата порта.
Монахинята на бюрото погледна нагоре.
— Добро утро. Говорите ли английски? — попита Струан.
— Малко, сеньор.
— При вас има една пациентка. Мис Мери Синклер. Аз съм неин приятел.
Последва дълга пауза.
— Желаете ли да я видите?
— Моля.
Тя махна на една китайка и бързо й каза нещо на португалски. Струан последва китайската монахиня надолу по коридора, изкачиха няколко стълби и влязоха в стаята на Мери.
Беше малка, мръсна и зловонна стаичка със здраво затворени прозорци. Над леглото висеше разпятие.
Лицето на Мери бе изпито, усмивката — слаба. Страданието я беше състарило.
— Здравей, тай-пан.
— Какво ти е, Мери? — меко попита той.
— Нищо, което да не заслужавам.
— Ще те преместя от това проклето място — каза Струан.
— Добре ми е тук, тай-пан. Много са мили към мен.
— Да, но това не е място за английска протестантка.
Слаб монах с тонзура влезе в спалнята. Носеше обикновено расо, твърдо от старите петна засъхнала кръв и разлети лекарства. Носеше обикновено дървено разпятие.
— Добро утро — каза монахът на културен английски без акцент.
— Аз съм отец Себастиан. Лекарят на пациентката.
— Добро утро. Мисля да я преместя оттук.
— Не бих ви посъветвал, мистър Струан. Тя не бива да бъде местена най-малко още месец.
— Какво й е?
— Вътрешно неразположение.
— Вие сте англичанин?
— Толкова ли е странно, мистър Струан? Има много англичани, а също и шотландци, които са приели истинната Христова църква. Но това, че съм католик, не ме прави по-малко лекар.
— Имате ли тук кора от синкона?
— Какво?
— Кора от синкона. „Йезуитска“ кора.
— Не. Никога не съм я използвал. Никога и не съм я виждал. Защо?
— Нищо. Какво й е на мис Синклер?
— Доста е сложно. Мис Синклер не трябва да бъде премествана около месец, а още по-добре два.
— Чувстваш ли се достатъчно добре да бъдеш преместена, скъпа?
— Нейният брат, мистър Синклер, не възразява срещу пребиваването й тук. Мисля, че и мистър Кълъм Струан одобрява предложението ми.
— Кълъм идвал ли е днес? — запита Струан Мери.
Тя поклати глава и заговори на монаха. Лицето й имаше трагичен израз.
— Моля, кажете на тай-пана. За… за мен.
Отец Себастиан каза сериозно:
— Мисля, че сте права. Някой трябва да знае. Мис Синклер е много болна, мистър Струан. Изпила е настойка от китайски билки — може би отрова е по-подходящата дума, — за да предизвика аборт. Отровата е изхвърлила зародиша, но е причинила кръвоизлив, който сега, по милостта Божия, е почти овладян.
Струан внезапно се изпоти.
— Кой още знае, Мери? Хорацио? Кълъм?
Тя поклати глава.
Струан отново се обърна към монаха.
— Почти овладян? Означава ли това, че момичето е добре? Че след месец или малко повече ще бъде добре?
— Физически — да. Ако няма гангрена. И ако такава е волята Божия.
— Какво искате да кажете с „физически“?
— Искам да кажа, мистър Струан, че е невъзможно да разглеждаме физическото без духовното. Дамата е много прегрешила спрямо Божиите закони, спрямо законите на католическата църква, а също й на вашата църква, така че трябва да постигне помирение и разкаяние пред Бога, за да има изцеление. Това е всичко, което се опитвам да кажа.