— Изпратили сте да ме повикат?
— Да, повиках ви да дойдете да ме посетите. Синкона. На Макао няма, но вярвам, че ще се намери в нашата мисия в Ло Тинг.
— Къде е това?
— Във вътрешността. — Епископът оправи една гънка на пурпурното си расо. — На около сто и петдесет мили на северозапад.
Струан се надигна.
— Незабавно ще изпратя някого.
— Вече направих това, сеньор. Моля, седнете. — Епископът бе тържествен. — Нашият куриер замина призори със заповед да бърза колкото е възможно. Мисля, че така и ще направи. Той е китаец от тази област.
— Колко време мислите, че ще му е необходимо? Седем дни? Шест дни?
— Това е и поводът за моето безпокойство. Колко пристъпа на треска е прекарало момичето?
На Струан му се прииска да попита епископа откъде бе научил за Мей-мей, но се сдържа. Осъзна, че източниците за информация на католиците са легион и че във всеки случай „момиче“ бе просто заключение на толкова проницателен човек като епископа.
— Един. Преди два дни се изпоти, приблизително по това време.
— Значи следващият вероятно ще бъде утре. Определено в рамките на четиридесет и осем часа. На куриера ще му трябват най-малко седем дни за да стигне до Ло Тонг и да се върне — ако всичко върви добре и няма затруднения.
— Не мисля, че ще е в състояние да понесе още два пристъпа.
— Чух че е млада и силна, трябва да може да издържи осем дни.
— Бременна е четвърти месец.
— Това е много лошо.
— Да. Къде е Ло Тонг? Дайте ми карта. Вероятно бих могъл да спечеля един ден.
— В това пътуване моите връзки превишават вашите хилядократно — каза епископът. — Вероятно ще трябват седем дни. Ако такава е волята Божия.
Да, помисли си Струан. Хилядократно. Бих искал да имам знанията, които католиците са натрупали от постоянното разучаване на Китай. Кой Ло Тонг? Може да има петдесет в рамките на двеста мили.
— Да — каза той на края, — ако е такава волята Божия.
— Вие сте странен човек, сеньор. Радвам се, че имах възможността да се запозная с вас. Бихте ли искали чаша Мадейра?
— Каква е цената на кората? Ако тя съществува, пристигне навреме и лекува?
— Ще вземете ли чаша Мадейра?
— Благодаря.
Епископът позвъни и незабавно на вратата се появи слуга в ливрея с гравиран поднос, на който имаше графа и чаши.
— За по-доброто разбиране на много неща, сеньор.
Те пиха преценявайки се един друг.
— Цената, Ваше Високопреосвещенство?
— В момента твърде много „ако“. Отговорът може да почака. Но две неща не могат. — Епископът изпи своето вино. — Мадейрата е един съвършен аперитив. — Той събра мислите си. — Сериозно съм обезпокоен за сеньорита Синклер.
— Аз също — отвърна Струан.
— Отец Себастиан е чудесен лечител. Но той ме насочи към мисълта, че ако на сеньоритата не бъде помогнато духовно, може да загуби живота си.
— Не и Мери! Тя е много силна. Не би направила такова нещо.
Флориан Гуинепа сключи фините си пръсти. Слънчев лъч разтопи огромния рубинен пръстен.
— Ако изцяло се остави на грижите на отец Себастиан — и в ръцете на Христовата Църква, — бихме могли да превърнем проклятието й в благослов. Това ще бъде най-доброто за нея. С цялото си сърце вярвам, че това е единственото истинско решение. Но ако се окаже невъзможно, преди да я изпишем, трябва да предам отговорността на някой, който би я приел.
— Аз ще я поема.
— Много добре, но не мисля, че постъпвате разумно, сеньор. Дори и вие, вашият живот и душа — и нейните — са в ръцете на Бога. Моля се и вие и тя да бъдете озарени от дара на разбирането. Много добре. Преди да си тръгне, ще направя всичко, което е по силите ми, да се опитам да спася душата й — но веднага щом бъде в състояние да напусне, ще ви уведомя.
Часовникът на катедралата удари пет часа.
— Как е раната на ерцхерцог Сергеев?
Веждите на Струан се сключиха.
— Това ли е второто, което не може да чака?
— Може би за вас британците.
Флориан Гуинепа отвори едно чекмедже и извади куфарче с много печати.
— Бях помолен внимателно да ви предам това. Изглежда, определени дипломатически кръгове са много загрижени от присъствието на ерцхерцога в Азия.