Както се посочваше в доклада на принц Тергин, техните армии вече господстват в Евразия, северно от Манджурия до Тихия океан, и са на границите на Синкианг, Туркестан и Външна Монголия. Именно оттук се очаква руското нашествие към вътрешността на Китай, и то за твърде дълъг период от време.“
В доклада се добавяше:
„Ако Великобритания не се придържа твърдо към становището, че Китай и Азия са сфера на нейно влияние, руските съветници ще се установят в Пекин в границите на едно поколение. Руските армии ще контролират всички удобни пътища от Туркестан, Афганистан, Кашмир към Британска Индия и цялата британско-индийска империя може да бъде завладяна и погълната по всяко време.
Ако Великобритания желае да запази позициите си на световна сила, абсолютно необходимо е Китай да бъде превърнат в недостъпна за Русия крепост. Особено важно е руското проникване да бъде спряно в района на Синкианг. Наложително е да бъдат установени стратегически британски укрепления в самия Китай, защото Китай сам по себе си е ненадежден. Ако Китай бъде оставен да се лута както досега и не му бъде помогнато да се съвземе в новосъздалите се условия, той ще бъде лесно завладян от Русия и равновесието в Азия ще бъде нарушено.
В заключение — за съжаление Португалия не е достатъчно силна да се противопостави на завоевателните стремежи на Русия по морския бряг. Единствената ни надежда е, че старият ни съюзник Великобритания с авторитет и сила ще предотврати това, което изглежда неизбежно.
По тази причина ние подготвихме досие, без да имаме официално или неофициално разрешение за това. Докладът на принц Тергин и картите са били придобити в Санкт Петербург и после предадени на неофициален приятелски агент в Португалия. Оттам те достигнаха до нас.
Ние помолихме Негово благородие, който е в течение на нещата, да предаде тези документи на тай-пана на «Ноубъл хаус». Вярваме, че той ще осигури предаването им по предназначение, така че да могат да се предприемат необходимите действия, преди да е станало твърде късно. Гаранция за искреността ни са нашите подписи, като същевременно се надяваме, че кариерата и животът ни ще бъдат поверени в сигурни ръце.“
Докладът бе подписан от двама високопоставени португалски експерти по външна политика, които Струан познаваше бегло.
Той хвърли угарката от пурата си в градината и я наблюдаваше как догаря. „Ах — каза си той, — това е неизбежно. Но не и ако задържим Хонконг. По дяволите лорд Кънингтън! Как да се използва тази информация? Най-добре ще бъде, щом се върна в Хонконг, веднага да пошушна за това на Лонгстаф и Купър. Но какво ще спечеля от това? Защо аз да не се завърна в Англия? Тази информация е шанс, който се появява един път в живота. А Сергеев? Дали да не си поговорим с него на четири очи? Дали да не се споразумея с него?“
— Тай-пан?
— Да, моето момиче.
— Моля, затвори вратата на балкон. Става хладно.
Нощта беше гореща.
Тридесет и седма глава
Мей-мей бълнуваше, изтощена от високата температура. Тялото й конвулсивно потръпваше. Нещо сякаш раздираше утробата й и тя крещеше от болка.
Животът я напускаше и отнасяше всичко, оставяше само слаба искрица от душата и силата й. После треската премина и потта я освободи от кошмара. След четири часа борба със смъртта нейният джос предопредели тя да се върне към живота.
— Здравей, тай-пан.
Усещаше непрекъснатото течение от утробата си.
— Лош джос бебе да излиза сега — прошепна тя.
— Не се тревожи. Опитай се да се успокоиш. Всеки момент бебето ще изплаче. Сигурен съм.
Мей-мей събра сили и решително сви рамене със следа от старата си властност.
— Проклети дълги поли! Как може човек в такава пола да бърза, а?
Но усилието я изтощи и тя изпадна в безсъзнание.
След два дни изглеждаше много по-укрепнала.
— Добро утро, момичето ми. Как се чувстваш днес?
— Фантастично — каза Мей-мей. — Хубав ден, нали? Ти видял Ма-рий?