Аз няма да те убия, Горт, мислеше си Струан. О, не, това е много лесно. Но, бога ми, от утре ти никога няма да ходиш, ти никога няма сам да се храниш, никога няма да виждаш, никога няма да легнеш с жена. Ще ти покажа какво е отмъщение.
На смрачаване новината за дуела се разпространи от уста на уста и залагането започна. Мнозина даваха предимство на Горт: той беше в разцвета на силите си и освен това имаше сериозна причина да се бие с тай-пана, ако слухът, че Кълъм е болен от сифилис, се окажеше верен. Още повече, ако той действително е знаел това и е изпратил Тес и Кълъм в морето с капитан, който може да ги ожени, след като се отдалечи на повече от три мили от брега.
Тези, които заложиха на тай-пана, се надяваха, но не вярваха той да спечели. Всеки знаеше, че се притеснява много за лекарството и че легендарната му любовница умираше. Всички виждаха колко го потискаше и разстройваше това. Само Ло Чъм, Чен Шенг, А Сам и Ин-хси вземаха назаем всяко пени, което можеха, и го залагаха за него уверено и молеха боговете да го пазят. Без тай-пана те бяха загубени.
Никой не спомена на Мей-мей за дуела. Струан я остави рано и се върна в резиденцията си. Искаше да се наспи добре. Дуелът не го смущаваше. Беше сигурен, че може да се справи с Горт. Но не желаеше да пострада и знаеше, че трябва да бъде много силен и бърз.
Спокоен, той мина по тихите улици в топлата, прекрасна звездна нощ.
Ло Чъм отвори вратата:
— Добър вечер, маса.
Той погледна към антрето. Лайза Брок го чакаше.
— Има ли Кълъм сифилис?
— Разбира се, че няма. За бога, та ние дори не знаем дали са се оженили. Може би просто са заминали тайно.
— Но той е бил в публичен дом — кой знае къде! Онази нощ с разбойници.
— Кълъм няма сифилис, Лайза.
— Тогава защо другите говорят това?
— Питайте Горт.
— Питах го и той каза, че така говорят хората.
— Ще го кажа отново, Лайза. Кълъм няма сифилис.
Широките рамене на Лайза потръпваха от хълцания.
— О, Господи, какво направихме?
Искаше й се да спре дуела. Обичаше Горт, макар да не бе неин собствен син. Знаеше, че и тя щеше да има вина, ако се пролее кръв кръвта на Горт или на тай-пана, на Кълъм или на мъжа й. Ако тя не беше накарала Тайлър да пусне Тес на бала, всичко това можеше да не се случи.
— Не се тревожете, Лайза — каза Струан любезно. — С Тес всичко е наред, сигурен съм. Ако те са се оженили, тогава няма нищо, от което да се страхувате.
— Кога се връща „Чайна клауд“?
— Утре през нощта.
— Разрешавате ли нашият доктор да го прегледа?
— Това зависи от Кълъм. Но аз няма да му забраня да се прегледа. Той няма сифилис, Лайза. Ако имаше, мислите ли, че бих разрешил да се оженят?
— Да — сигурно отвърна Лайза, — вие сте дявол, само дяволът може да знае какво е било в ума ви, Дърк Струан. Но, кълна се в Бога, ако лъжете, аз ще ви убия, ако моите хора не го направят.
Тя се спусна към вратата. Ло Чъм я отвори и после я затвори след нея.
— Маса, най-хубави сънища — каза Ло Чъм сърдечно. — До утре, айейа!
— Върви по дяволите!
Силни удари по желязната врата отекнаха в заспалата резиденция. Струан се вслуша напрегнато в горещия полумрак на спалнята си, после чу тихите стъпки на Ло Чъм. Той стана от леглото с нож в ръка и грабна копринения си халат. Бързо и тихо излезе на стълбата и надзърна над парапета. Два етажа по-долу Ло Чъм запали фенер и отключи вратата. Старият часовник удари 1 часа и 15 минути.
Отец Себастиан стоеше на прага.
— Може тай-пан види мене?
Ло Чъм кимна утвърдително и остави настрана сатъра, който държеше зад гърба си. Той тръгна нагоре по стълбата, но спря, когато Струан извика отгоре.
— Да?
Отец Себастиан стреснато изправи глава в тъмнината, дългите кичури по врата му се раздвижиха от внезапния вик.
— Мистър Струан?
— Да? — повтори Струан с напрегнат глас.
— Негово светейшество ме изпрати. Получихме пратката със синконата.
— Къде е тя?
Монахът подаде малка замърсена чанта.
— Тук. Негово светейшество каза, че вие очаквате някой да я донесе.
— А цената?
— Нищо не зная за това, мистър Струан — отговори отец Себастиан смутено. — Негово светейшество просто ми каза да лекувам човека, при когото ще ме заведете. Това е всичко.