— Идвам веднага — извика Струан и се втурна обратно в стаята.
Бързо се облече, нахлузи ботушите си, затича се към вратата и внезапно се спря. След като помисли за миг, грабна бойното желязо и полетя надолу по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.
Отец Себастиан видя оръжието и се стъписа.
— Добро утро, отче — поздрави Струан. Той скри отвращението си от нечистите дрехи на монаха и отново проклинаше наум всички доктори. — Ло Чъм, кога маса Синклер дойде, доведи него, сави?
— Сави, маса.
— Да тръгваме, отец Себастиан!
— Само един момент, мистър Струан! Преди да тръгнем, трябва да обясня нещо. Никога досега не съм използвал синкона — никой от нас не е правил това.
— Добре, това е без значение, нали?
— Разбира се, че има значение! — възкликна слабичкият монах. — Всичко, което зная, е, че трябва да сваря чай от синкона. Безпокоя се, че не зная колко време да го варя и колко силен да го направя. Също какво количество от него болният трябва да изпие. Освен това колко често трябва да го взема. Единственото описание на лечение със синкона, с което разполагаме, е на стар латински език и е много общо.
— Епископът казваше, че е имал малария. Той колко е вземал?
— Негово светейшество не си спомня. Спомня си само, че лекарството било много горчиво и отвратително. Мисли, че го пил четири дни. Негово светейшество ми каза да подчертая, че ще я лекуваме „на ваш риск и отговорност“.
— Да. Разбирам много добре. Да вървим!
Струан се втурна през вратата с отец Себастиан. Те тръгнаха по плажа и скоро излязоха на тиха уличка, оградена от двете страни с Дървета.
— Моля ви, мистър Струан, не толкова бързо! — каза отец Себастиан, като се задъхваше след него.
— Треската се очаква утре. Трябва да бързаме.
Струан прекоси площад Сао Пауло и забърза по друга улица. Внезапно инстинктивно почувства някаква опасност, спря се и се наведе на една страна. Мускетова сачма се сплеска в стената зад него. Той събори на земята ужасения отец. Друг изстрел. Сачмата одраска леко едното му рамо и той се проклинаше, че не е взел пистолети.
— Тичайте и се спасявайте!
Той изправи монаха на крака и го преведе през пътя в прикритието на входната врата. По къщите се виждаха осветени прозорци.
— Насам! — прошепна той и се устреми напред.
Внезапно смени посоката и друг изстрел мина на по-малко от инч покрай него. Достигна до безопасна уличка. Отец Себастиан едва си поемаше дъх след него.
— Пазите ли още лекарството? — попита Струан.
— Да. Какво става, за бога?
— Разбойници.
Струан пое ръката на уплашения до смърт монах и затича по улицата нагоре към отвореното пространство пред укреплението Сао Пауло де Монте. В сенките на укреплението той си отдъхна.
— Къде е лекарството?
Отец Себастиан подаде несръчно чантата. Лунната светлина докосваше посинялата драскотина от камшика на брадата на Струан, осветяваше очите му и го правеше да изглежда огромен и дяволски.
— Кой беше този? Кой стреляше по нас? — попита той.
— Разбойници — повтори Струан.
Той бе убеден, че хора на Горт — или самият Горт — му бяха устроили засада. За момент се попита дали отец Себастиан не бе изпратен като примамка. Неправдоподобно — не от епископа и не със синкона. Добре, скоро ще разбера, помисли той. И ако е така, ще прережа няколко свещенически гърла.
Той внимателно изучаваше тъмнината. Извади ножа от ботуша си и привърза бойното желязо около китката си. Отец Себастиан успокои дишането си и пое през стръмнината край църквата Сао Антонио надолу по хълма към улицата, която минаваше до оградната стена на къщата на Мей-мей. Във високата гранитна стена имаше врата. Той удари силно по нея няколко пъти. Скоро след това Лим Дин надникна през процепа. Отвори им. Те влязоха в предния двор и вратата бе залостена зад тях.
— Сега сме в безопасност — каза Струан. — Лим Дин, чай — много чай, бързо!
Той посочи на отец Себастиан стол да седне и остави бойното желязо на масата.
— Първо си поемете дъх.
Монахът отпусна ръка от кръста, който стискаше, и избърса челото си.
— Наистина ли някой се опитваше да ни убие?
— Така ми се струва — отговори Струан.