Той съблече палтото си и погледна рамото си. Сачмата го бе наранила.
— Дайте да видя — каза монахът.
— Няма нищо.
Струан отново облече палтото си.
— Не се тревожете, отче. Вие ще я лекувате на моя отговорност. Добре ли сте?
— Да. — Устните му бяха пресъхнали и имаше лош дъх в устата си. — Първо ще приготвя чай от синкона.
— Добре. Но преди да започнем, закълнете се в кръста, че никога на никого няма да кажете каквото и да било за тази къща, кой живее в нея или какво се е случило тук.
— Това не е необходимо. Няма нищо, което…
— Не, нужно е! Аз обичам уединението си! Ако не се закълнете, аз сам ще я лекувам. Изглежда, и аз знам как се използва синконата толкова, колкото и вие. Решавайте!
Монахът бе силно обезпокоен от липсата на познания, но също така силно желаеше да лекува в името на Бога.
— Добре. Кълна се в кръста, че няма да си отворя устата.
— Благодаря.
Струан мина през предната врата и тръгна по коридора. А Сам излезе от стаята си и се поклони колебливо, като загръщаше пижамата около себе си. Косата й бе разчорлена, а лицето й — подпухнало от спане. Тя ги последва с фенера в кухнята.
Кухнята бе малка, с огнище и мангал за въглища и гледаше към задната неугледна част на градината. Бе пълна с гърнета, тигани и чайници. Стотици връзки изсушени треви и гъби, зеленчуци, черва, колбаси висяха по потъмнелите опушени стени. Палмови чували с ориз бяха разхвърляни в безпорядък по покрития с мазни петна под.
Две сънени кухненски помощнички се надигнаха от наровете си и смутено вторачиха поглед в Струан. Но когато той, без да ги забележи, отмести купчина от тигани и мръсни чинии от масата, за да освободи място, те скочиха от леглата си и бързо излязоха навън.
— Чай, маса? — попита А Сам смутено.
Струан кимна с глава. Взе нечистата платнена чанта от притеснения монах и я отвори. Корите от синкона бяха кафяви, обикновени и раздробени на малки парченца. Помириса ги, но те нямаха никаква миризма.
— Какво ще правим сега?
— Трябва ни нещо, в което да ги сварим. — Отец Себастиан взе прилично чист тиган.
— Бихте ли си измили ръцете? — Струан посочи малък варел и сапун до него.
— Какво?
— Първо си измийте ръцете. Моля ви. — Струан посегна към сапуна и му го подаде. — Нищо няма да правите, преди да си измиете ръцете.
— Защо е необходимо това?
— Не зная. Старо китайско суеверие. Хайде, моля ви, отче.
Докато Струан миеше тигана, А Сам гледаше с широко отворени очи как отец Себастиан натрива ръцете си със сапун, как ги изплаква и ги избърсва с чиста кърпа.
После той затвори очи, събра ръцете си и прошепна тихо молитва.
— Сега ми трябва нещо, с което да меря — каза той, след като отново се върна на земята. Наслуки взе малка чаша и я напълни догоре със синкона. Изсипа съдържанието й в тигана и след това бавно и методично прибави десет чаши вода. После го постави върху мангала. — Ще започнем с десет към едно — каза той със сподавен глас и изтри нервно ръцете в расото си. — Сега бих искал да видя болната.
Струан даде знак на А Сам и посочи тигана.
— Не пипа!
— Не пипа, маса! — каза твърдо А Сам. Вече се бе съвзела от първоначалния шок след внезапното събуждане и започваше да се радва на тази странна процедура. — Не пипа, маса, никога не пипа!
Струан и монахът излязоха от кухнята и отидоха в спалнята на Мей-мей. А Сам ги следваше.
Фенер излъчваше снопчета светлина в тъмнината. Ин-хси решеше разчорлената си коса пред огледалото. Тя спря и се поклони припряно. Нейният матрак бе от едната страна на обширното легло на Мей-мей трепереше леко под тежестта на одеялата.
— Здравей, момичето ми. Получихме синкона — каза Струан, като се приближи до нея. — Най-после, след дълго чакане. Сега всичко е наред!
— Студено ми е, тай-пан! — каза тя безпомощно. — Толкова ми е студено. Какво направил на лице?
— Нищо, момичето ми.
— Ти порязал. — Тя потрепера, затвори очи и потъна в бурята, която я обземаше. — Толкова студено!
Струан се обърна и погледна отец Себастиан. Той видя шока по напрегнатото му лице.
— Какво не е наред?
— Нищо, нищо.
Монахът постави малък пясъчен часовник на масата, коленичи до леглото, хвана китката на Мей-мей и започна да брои ударите на сърцето. „Как може китайско момиче да говори английски? — питаше се той. — Дали другото момиче е втора любовница? Да не съм в харем на дявола? О, боже, пази ме, дай ми божествената си сила да я излекувам и нека аз бъда твоят инструмент тази нощ.“