Пулсът на Мей-мей бе толкова забавен и слаб, че той с мъка го усещаше. С безкрайна нежност обърна лицето й към себе си и се вгледа в очите й.
— Не се страхувай! — каза й той. — Няма нищо, от което да се страхуваш. Ти си в ръцете на Бога. Трябва да видя очите ти. Не се плаши, ти си в божиите ръце.
Беззащитна и вкаменена, Мей-мей направи това, което той й каза. Ин-хси и А Сам стояха отзад и наблюдаваха угрижени.
— Какво прави? Кой е той? — прошепна Ин-хси.
— Варварин, дяволски доктор магьосник — отговори шепнешком А Сам. — Той е монах, един от свещениците с дълги поли на голия Бог — мъж, когото те са приковали на кръст.
— О! — възкликна Ин-хси. — Чувала съм за тях. Колко ужасно е да се направи такова нещо! Те наистина са дяволи! Защо не донесеш на отеца малко чай? Той винаги помага при безпокойство.
— Лим Дин го приготвя, втора майко — прошепна А Сам, която за нищо не би помръднала от мястото си, защото тогава можеше да пропусне нещо много важно. — Бих искала да мога да разбирам проклетия им език.
Монахът остави ръката на Мей-мей на завивката и погледна Струан.
— Маларията е причинила аборт. Трябва да я прегледам.
— Добре, прегледайте я!
Когато монахът дръпна одеялата и чаршафите настрани, Мей-мей се опита да му попречи, а Ин-хси и А Сам притеснено се притичаха да й помогнат.
— Не! — извика Струан. — Стойте настрана! — Той седна до Мей-мей и взе ръката й. — Всичко е наред, момичето ми. Продължавайте! — каза той на монаха.
Отец Себастиан прегледа Мей-мей и отново я настани удобно.
— Кръвоизливът почти е спрял. Това е много добре.
Той постави дългите си пръсти в основата на черепа й и го опипа внимателно.
Мей-мей почувства, че меките пръсти облекчиха малко болката й. Но студът я обзе отново и тя започна да трака със зъби.
— Тай-пан, толко ми студено. Може ли да дадат топла грейка или одеяла? Моля. Студено.
— Да, момичето ми, ей сега.
На гърба й поставиха грейка и я завиха с четири пухени юргана.
— Имате ли часовник, мистър Струан? — попита отец Себастиан.
— Да.
— Моля идете в кухнята. Щом водата заври, отбележете времето. След един час кипене… — Очите на отец Себастиан изразяваха огромното му отчаяние. — Два? Половин час? Колко? — „О, Боже, моля те, помогни ми в този труден час.“
— Един час! — каза Струан убедително. — Ще сложим същото количество да ври два часа. Ако първият чай не е добър, ще опитаме втория.
— Да. Да.
Струан погледна часовника си на светлината на фенера в кухнята. Взе отварата от мангала и я постави в съд със студена вода да я охлади. Вторият съд вече кипеше.
— Как е тя? — попита той монаха. А Сам и Ин-хси стояха зад него.
— Има силна треска. Сърцето й е много слабо. Можете ли да си спомните колко време трая това, преди да вдигне температура?
— Четири часа. Може би пет. Не зная.
Струан наля малко от чая в една чаша и го опита.
— Бога ми, ужасно горчиво!
Монахът изпи една глътка и също направи гримаса.
— Добре. Да започваме. Надявам се само, тя да може да го понесе. По една чаена чаша всеки час.
Той взе наслуки една чаша от опушения рафт и мръсен парцал от масата.
— Това за какво е? — попита Струан.
— Трябва да прецедя отварата. Това е подходящо. Платът е достатъчно пропусклив.
— Аз ще го направя — каза Струан. Той взе сребърната цедка, която предварително бе приготвил, и я избърса отново с чиста носна кърпа.
— Защо правите това?
— Китайците държат чайника и чашите винаги да са чисти. Те казват, че това прави чая по-здравословен.
Струан започна да излива миризливия чай в безупречно чиста порцеланова кана. Искаше той да бъде достатъчно силен.
— Защо невинаги се получава така, както трябва, а?
Той занесе каната и чашата в спалнята.
Мей-мей повърна първата чаша. И втората.
Въпреки сърцераздирателните й молби, Струан я накара да пие отново. Мей-мей го задържа — би направила всичко, за да не й се налага да пие отново.