Тя долови шума от дрехите на Ин-хси и усети аромата от присъствието й. Отвори очи.
— Изглеждаш по-добре, Върховна лейди — прошепна Ин-хси, като коленичи до нея. — Виж, донесох ти цветя.
Малкият букет бе много хубав. Мей-мей леко се наведе, но се почувства отпаднала. Струан се бе излегнал на удобния стол, дълбоко заспал. Лицето му изглеждаше младо, но с тъмни сенки под очите и с белега от раната на брадата му.
— Татко е тук вече цял час, дори повече — каза Ин-хси. Тя беше облечена в бледосини копринени панталони, дълга до коленете морскозелена туника и имаше цветя в косите си.
Мей-мей се усмихна, помръдна главата си и видя, че в стаята бе полумрак.
— Преди колко дни започна треската, сестро?
— Миналата нощ. Татко дойде с монаха с дългото расо. Те донесоха вълшебното питие, не си ли спомняш? Аз изпратих тази жалка робиня А Сам в храма рано сутринта да благодари на боговете. Ще ми позволите ли да ви измия? Нека да оправя косата ви. Ще се почувствате много по-добре.
— Да, разбира се, сестро — каза Мей-мей. — Сигурно изглеждам ужасно.
— Да, Върховна лейди, но това е така само защото едва не умряхте. Само десет минути и ще бъдете толкова хубава, колкото винаги сте били, обещавам ви!
— Но бъди тиха като пеперудка, сестро — каза Мей-мей. — Каквото и да правиш, гледай да не събудиш татко. Кажи на тези мързеливи роби, че ако татко се събуди, преди да се приведа в приличен вид, по моя заповед ти лично ще им защипеш пръстите.
Зарадвана, Ин-хси излезе. Къщата потъна в дълбока тишина.
Ин-хси и А Сам тихо се върнаха в стаята и изкъпаха Мей-мей с парфюмирана вода, донесоха панталони и туника от най-фин пурпурен шантунг и й помогнаха да се облече. После измиха краката й, след това я подкрепяха, докато тя миеше зъбите си и изплакваше устата си с бебешка урина. Накрая Мей-мей сдъвка ароматни чаени листа и се почувства наистина пречистена.
Те сресаха косата й, сплетоха я на плитка и я украсиха елегантно с ароматни цветя, смениха чаршафите и калъфките и ги напръскаха с парфюм, поставиха благоуханни треви под възглавницата й. Въпреки че всичко това отне много от силите й, Мей-мей се почувства като новородена.
— Сега малко бульон, Върховна лейди, после прясно манго — каза Ин-хси.
— После — авторитетно каза А Сам и сребърните й обици звъннаха — имаме за тебе чудесна новина.
— Каква новина?
— Само след като се нахраните, майко — каза А Сам.
Мей-мей протестира, но А Сам твърдо поклати глава.
— Ние трябва да се грижим за тебе, ти си още наша пациентка. Втората майка и аз знаем, че добрата новина е чудесна за храносмилането. Но първо трябва да поемете нещо.
Мей-мей изпи малко бульон и изяде няколко парченца от нарязаното манго. Те настояха да яде още.
— Трябва да възстановите силите си, Върховна лейди.
— Ще изям цялото манго, ако сега ми кажете новината — каза Мей-мей.
Ин-хси се начумери. След това кимна с глава на А Сам.
— Хайде, А Сам. Но започни с това, което Ло Чъм ти каза — как е започнало всичко.
— Тихо! — предупреди Мей-мей. — Да не събудите татко!
— Добре — започна А Сам. — Нощта преди да пристигнем, преди последните ужасни седем дни, синът на татко попада в лапите на варварин, същински дявол. Този чудовищен варварин организира такъв отвратителен, пъклен заговор да унищожи обичния син на татко, че аз не мога да го опиша. Миналата нощ и днес, когато това магическо питие облекчаваше треската ви, събитията стават ужасни, смъртно опасни. Ние прекарахме нощното бдение на колене и се молехме на боговете. Но напразно. Татко бе загубен, ние бяхме загубени и още по-лошо — врагът бе спечелил играта.
А Сам замълча, внимателно отиде до масата, взе малката бутилка с вино, което Ин-хси бе донесла за Мей-мей, и си наля малко от него, развълнувана.
Когато се освежи от виното, тя разказа цялата история с мъчителни паузи, невероятни въздишки и многозначителни жестове.
— И там, сред покритата с мръсотии земя — завърши А Сам, като се задъхваше и удряше с пръсти по пода, — нарязан на парчета, обиколен от телата на петнадесет убийци, лежал трупът на дяволския варварин. Горт! Така нашият татко бе спасен!