— Не, Уилф. Няма нужда да бързаме. Нека свикне с Азия и с мен.
Щом се извърна от Струан, Купър се усмихна на себе си. Такава си заслужава чакането.
— Тези котенца са способни на всичко.
— Естествено. Само че те не биха платили на Аристотел за това — Старата конска мутра може и да плати. Добре е за бизнеса.
— Сега бизнесът й върви добре. Клиентелата й е най-добрата Азия. Можеш ли да си представиш тази вещица да дава пари на Аристотел? — Купър нетърпеливо подръпна дългите си закръглени бакенбарди. — Единственото, което би направила, е да му плати в натура. Може би той се шегува с нас?
— Той се шегува с всекиго и с всичко. Но никога с рисуването.
— Някоя от португалките!?
— Невъзможно. Ако е женена, мъжът й ще й откъсне главата. Ако е вдовица, това ще взриви цялата католическа църква. — Бръчките на обветреното лице на Струан се разкривиха в усмивка. — Ще хвърля всичките сили на „Ноубъл хаус“ да открия коя е. Обзалагам се на двадесет гвинеи, че аз ще я открия пръв!
— Съгласен. Ако аз спечеля, получавам картината от церемонията.
— По дяволите, тъкмо започна да ми харесва, след като Брок го няма на нея.
— Победителят получава картината и ще помолим Аристотел да нарисува на нея победения.
— Дадено. — Те стиснаха ръце.
Внезапно се разнесе топовен гърмеж и те погледнаха към морето.
Един кораб навлизаше през източния канал, опънал платна. Свободно издигащите се четвъртити платна, марсове, бом-брамстенги и бом-брамсали се издуваха откъм подветрената страна, прорязани в полукръгове от въжетата в средната част на четвъртитите платна и въжетата от свободните краища на платната. Плътно обтегнатият такелаж се напрягаше и пъчеше срещу усилващия се вятър. Клиперът с наклонени мачти следваше галс откъм подветрената страна спрямо широкия проход. Гордо издигнатият нос пореше вълните. Планширът бе на нивото на водата, а отгоре пяната на килватера контрастираше бяла върху синьо — зеления океан. Чайките крещяха своето добре дошъл.
Топът отново излая и облаче дим се изви над подветрената страна. Британският флаг се вееше на кърмата, Лъвът и Драконът — на върха на бизан-мачтата. Онези на брега, които бяха спечелили облога, мощно приветстваха появата на кораба, защото огромни суми бяха разигравани за това чий кораб ще стигне пръв в родината и ще се върне обратно.
— Мистър Макей! — извика Струан, но боцманът вече бързаше, него с двойния далекоглед към него с двойния далекоглед.
— Три дена по-рано от уречения срок, сър — каза боцман Макей с беззъба усмивка. — Ох, леле, вижте го само как лети. Ще струва на Брок барел сребро. — Той се завтече към вътрешността на острова.
Корабът „Тъндър клауд“ наближи, измъквайки се от канала, и сега, ясно различим, се движеше по вятъра и набираше скорост.
Струан поднесе късия двоен далекоглед към очите си и го фокусира върху кодовите флагчета, които търсеше. Те съобщаваха:
„Кризата не е решена. Нов договор с Отоманската империя срещу Франция. Говори се за война.“
После Струан внимателно огледа кораба: боята бе добра, такелажът — опънат, топовете — на място. Но в единия ъгъл на фор-бомбрамстенга имаше малка черна кръпка — кодов знак, който се използваше само в извънредни случаи и означаваше: „На борда има важни донесения.“
Той свали бинокъла и го предложи на Купър.
— Ако искаш, можеш да го ползваш.
— Благодаря.
— Нарича се бинокуляр или бинокъл. Две очи. Фокусира се с централния винт — обясни Струан. — Специална поръчка.
Купър погледна през него и видя кодовите флагчета. Знаеше, че всеки във флота се опитваше да разгадае посланието им и че всички компании жертваха много време и пари в опита си да разшифроват кода на „Ноубъл хаус“. Бинокълът бе по-мощен от далекогледа.
— Откъде бих могъл да се сдобия с един грос такива?
— Сто гвинеи на парче. Една година за доставяне.
Ако ти харесва, помисли с горчивина Купър, защото познаваше този тон.
— Сделката е сключена.
Бяха издигнати нови кодови флагчета и Купър върна бинокъла. Второто послание се състоеше от една — единствена дума: „Зенит“, код вътре в главния код.
— Ако бях на твое място — обърна се Струан към Купър, — щях да разтоваря памука от този сезон. Незабавно.
— Защо?