— Да. Ужасни. Благодаря ви отново, сеньор. Нашата общност ще бъде дълбоко признателна — каза Варгас. Той излезе, но почти веднага се върна.
— Извинете ме, тай-пан. Един от нашите моряци е тук. Китаецът Фонг.
— Да влезе.
Фонг влезе тихо и се поклони.
Струан изпитателно огледа набития сипаничав китаец. За трите месеца, прекарани в чужбина, той се бе променил в много отношения. Сега с лекота носеше европейска морска униформа, а плитката коса бе умело прикрепена под кепето му. Английският му бе приемлив. Превъзходен моряк. Послушен, коректен, бързо научаваше всичко.
— Какво правиш извън кораба?
— Капитан казва може отиде на брега, тай-пан. Разходи се по брега.
— Какво искаш, Фонг?
Фонг подаде измачкан лист хартия. Написаното бе с детски почерк. „Абърдийн. Същото място. Осем удара. Ела сам.“ Подписът бе „Бащата на Бърт и Фред“.
— Къде намери това?
— Кули спря мене. Даде мене.
— Знаеш ли какво пише?
— Прочел. Не чете лесно. Трудно, няма значение.
Струан огледа листа.
— Небето. Видя ли го?
— Да, тай-пан.
— Какво ти каза то?
Фонг знаеше, че бе подложен на тест.
— Тайфун — опасност — каза той.
— Колко време ще продължи?
— Не знае. Три дни, четири дни, повече, по-малко. Тайфун. Няма значение.
Слънцето се бе скрило зад хоризонта, бързо се смрачаваше. По брега и по сградите се показваха светлини.
Облаците по небето се сгъстяваха. Огромна и кървава, луната се появи над хоризонта.
— Мисля, че имаш добър нюх, Фонг.
— Благодаря, тай-пан.
Струан размаха писмото.
— Какво ти казва твоят нюх за това?
— Не ходи сам — каза Фонг.
Четиридесет и трета глава
С настъпването на нощта облачността и влажността се увеличиха. Старите търговци знаеха, че скоро ще завали. Това бе началото на дъждовния период, те очакваха, че този дъжд ще облекчи постоянната задуха за известно време и ще прочисти праха. Ако джос е с тях. Ако той е против тях, може да има и буря. И само от него зависи дали бурята ще премине в тайфун.
— Горещо ми е, тай-пан — каза Мей-мей, като се разхлаждаше с ветрило в леглото.
— На мен също — каза Струан. Той сменяше замърсената си риза с чиста. — Аз ти казвах, че трябва да останеш в Макао. Там е много по-хладно.
— Може да е така, бога ми, но тогава нямаше да имам удоволствието да ти кажа, че ми е горещо.
— Предпочитах те, когато беше болна. Тогава не проявяваше дързост и не правеше вулгарни изказвания.
— Хм! — изсумтя тя. — Не бъди измамен с мене!
— Какво с тебе?
— Измамен, тай-пан. Не знае английски? Кога те няма по цял ден, не трябва безпокоиш за бедна майка. Аз ужасно заета чете твой речник на д-р Джонсън и подобрява знания по варварски език. Всеки знае дума „измамен“. Означава „лъжлив“. Ето какъв си ти, за бог. — Тя пресилено се нацупи и това я направи още по-хубава. — Ти не обожава мен вече!
— Аз имам намерение да поизлъжа задника ти.
Мей-мей пресилено простена, като че ли бе засегната от намерението на Струан.
— Тай-пан иска поиграе, маса? Може, няма значение.
Струан се приближи до леглото, но Мей-мей се отдръпна.
— Тай-пан, това беше шега.
Той я прегърна силно.
— О, момичето ми, ти вече си добре. Това е важното.
Тя бе облякла бледосиня копринена туника, имаше елегантна прическа, а парфюмът й бе опияняващ.
— Да не си посмял да отидеш в публичен дом, а?
— Не ставай глупава.
Той я целуна и след това се облече. Постави ножа си в кобура отзад, а камата в левия си ботуш, завърза здраво косата на врата си с панделка.
— Не режи коса, тай-пан. Остави опашка като цивилизован човек. Много хубав.
На вратата се почука и влезе Лим Дин.
— Маса. Маса Чен тук. Може?
— Може. Каютата горе.
— Ще се върнеш ли, тай-пан?
— Не, момичето ми. Веднага ще отида на брега.
— Кажи на Гордън да дойде да ме види — да?
— Да, момичето ми.
— Къде отива?
— Излизам, бога ми. Дръж се добре, докато ме няма. Ще се върна след полунощ. Но ще ти се обадя веднага щом се върна на борда.