Выбрать главу

Капки пот се стичаха по лицето на Скинър и падаха върху нечистата му риза.

— Това не го казах на шега, тай-пан.

— Добре, аз го приемам като шега — каза Струан. — Не е добре да се говори за некролози. — Той погледна пресата, която печаташе утрешния брой на вестника. — Мислех си за Уолън. Лонгстаф наименува стария град Куинс таун. Сега имаме нов град. Може би Уолън ще има честта да избере ново име.

Скинър се усмихна.

— Това добре би го заангажирало. Какво име си избрал, тай-пан?

— Виктория.

— Харесва ми. Виктория, а? С един прост удар Лонгстаф е отстранен. Разглеждай го като „предложение“, тай-пан. Остави това на мене. Уолън никога няма да осъзнае, че това не е било негова идея, гарантирам ти. — Скинър почеса корема си със задоволство. — Кога ще стана собственик на вестника?

— Денят, в който Короната ще приеме Хонконг и договорът бъде ратифициран от двете правителства. — Струан му подаде някакъв документ. — Всичко е написано тук. Моят печат е върху документа Разбира се, при условие че по това време „Ориентал експрес“ все още представлява интерес за тебе.

— Имаш ли някакви съмнения, тай-пан? — попита Скинър зарадван.

Той ясно виждаше бъдещето. Десет години, си каза той. Тогава аз ще бъда богат! Ще се върна у дома, ще се оженя за дъщеря на благородник, ще си купя имение в Кент и ще основа вестник в Лондон. Да, Морли, стари приятелю — мислеше той, — ти измина дълъг път от алеите на Лаймхаус, това отвратително сиропиталище, и каналджийството. Бог да прокълне тези дяволи, които те родиха и те изоставиха.

— Благодаря, тай-пан. Няма да се откажа, не се страхувай.

— Между другото, една изключителна история може да те заинтересува. Синконата лекува маларията в Хепи вели.

Скинър онемя.

— О, Боже мой, тай-пан, това не е просто история — това е безсмъртие. Каза изключителна? Това е най-голямата история на света! Разбира се — прибави той хитро, — най-важното от историята е дали „тя“ или „той“ бе излекуван.

— Пиши каквото искаш. Само не намесвай мене и моите хора в това.

— Никой няма да повярва, освен ако не видят с очите си излекувания. Докторите ще кажат, че това е безсмислица.

— Да го кажат. Техните пациенти ще умират. Така го напиши! — каза Струан твърдо. — Аз вярвам, че тази история е вярна и затова съм инвестирал голяма сума пари. Купър и аз сме съдружници в бизнеса със синкона. До шест месеца ще имаме на разположение големи количества от нея.

— Мога ли да публикувам това?

Струан се засмя.

— Не бих ти го казал, ако бе тайна.

* * *

Като излезе на Куинс роуд, Струан бе облъхнат от горещината на нощта. Луната беше високо в небето, почти закрита от облаци. Но все още нямаше ореол около нея. Той тръгна по пътя и стигна до корабостроителницата. Там свърна по една мрачна разровена улица. Изкачи се по малка стълба и влезе в някаква къща.

— Благословени Боже! — каза мисис Фордъринджил. Изкуствените й зъби правеха усмивката й странна. Тя бе в дневната и вечеряше — пушена риба, черен хляб и бутилка английска бира. — Момичета! — извика тя и размаха звънеца, който бе закачен на колана й. — Винаги съм казвала, че няма нищо по-добро от хубаво веселие в топла лятна нощ.

Тя забеляза, че Струан е по риза.

— Няма да се губи време за събличане, това ли е идеята ти, тай-пан?

— Аз дойдох само да видя… твоя гост.

Тя сладко му се усмихна.

— Този стар мръсник злоупотреби с гостоприемството ми.

Четири момичета грациозно влязоха в стаята. Вълнените им кимона бяха на петна и силно миришеха на парфюм и пот. Бяха почти двадесетгодишни — силни, твърди, привикнали с живота, който водеха. Те чакаха Струан да направи своя избор.

— Нели е за тебе, тай-пан — каза мисис Фордъринджил. — Осемнайсетгодишна, хубави крака и много енергична.

— Благодаря, мадам. — Нели направи поклон и големите й гърди изскочиха от кимоното. Тя бе пълничка блондинка, със застарели, хладни очи.

— Искаш ли да дойдеш с мене, тай-пан, любов моя?

Струан даде по една гвинея на всяка от тях и ги отпрати от стаята.

— Къде е мистър Куанс?

— Втори етаж в дъното наляво. Синята стая.

Мисис Фордъринджил го погледна над очилата си.

— Трудни времена, тай-пан. Твоят мистър Куанс яде като кон и говори ужасни неща. Шокиращи за млади момичета. Отдавна ми дължи много пари.