— Откъде намери тези момичета, а?
Тревога се изписа в очите на старата жена.
— Където има пазар на момичета, винаги се намират, нали? От Англия. Някои от Австралия. Оттук-оттам. Защо?
— Колко ти струва една от тях?
— Търговска тайна, тай-пан. Ти имаш твоите тайни, аз — моите.
Тя посочи към масата и смени темата.
— Не искаш ли да вечеряш? Пушената риба е специално приготвена. Домашна. Получих я тази седмица.
— Благодаря, вече съм вечерял.
— Кой ще плати сметката на мистър Куанс?
— Колко?
— Сметката е в него. Научавам, че мисис Куанс е разтревожена.
— Ще обсъдя сметката с него.
— Никога не съм се съмнявала в тебе, тай-пан.
— Умря ли момичето на Горт? — внезапно попита Струан.
Старата жена отново бе образец на любезност.
— Какво? Не зная какво искаш да кажеш. Нищо нередно не става в моето заведение!
Ножът на Струан бе в ръката му и той го опря до набръчкания врат на мисис Фордъринджил.
— Умря ли?
— Не, тук не е умряла. Взеха я от тук. За бога, недей…
— Умря ли или не?
— Чух, че е умряла, но това няма нищо общо с мене…
— Колко ти плати Горт да мълчиш?
— Двеста гвинеи.
— Какво стана с момичето?
— Не зная. Боже, помогни ми, това е истината! Роднини дойдоха за нея. Той им плати по сто никела и те бяха доволни. Взеха я от тук. Тя беше неверница.
Струан прибра ножа.
— Може да се наложи да повториш това пред съда.
— Научих, че този мръсник е мъртъв, затова, мисля, няма да се наложи да го казвам пред съда. А и как бих могла да кажа нещо? Аз не знам името й, не съм видяла трупа й. Ти знаеш как се прави това, тай-пан. Но ще се закълна в библията пред Брок, ако това имаш предвид.
— Благодаря, мисис Фордъринджил.
Той се изкачи по стълбите и отиде в синята стая. Белите й стени бяха посивели от нечистотия и ставаше течение — през процепите. Имаше огромно огледало на една от стените и пурпурни завеси висяха набрани около големия афиш. Картини бяха събрани на купчини по пода, други бяха закачени по стените. По пода имаше многоцветни петна от маслени и водни бои. В средата на стаята стоеше триножник, а около него — дузина кутии с бои и четки.
Аристотел Куанс хъркаше в леглото. Виждаха се само носът и нощната му шапка.
Струан взе една счупена кана и я хвърли в стената. Тя шумно се пръсна на малки парчета, но от това Куанс се шмугна по-дълбоко под завивката. Струан взе по-голяма кана и я запрати в стената.
Куанс се изправи и отвори очи.
— Боже, благослови душата ми! Самият дявол в цялата тази светиня!
Той скочи от леглото и прегърна Струан.
— Тай-пан, любими мой покровителю! Моите уважения! Кога пристигна?
— Ставай бързо! Днес пристигнах!
— Чух, че Горт е мъртъв.
— Да.
— Благодаря на Бога за това. Преди три дни този мръсник дойде тука и се кълнеше, че ще ми отреже главата, ако проговоря нещо за момичето.
— Колко ти плати, за да не говориш?
— Нито грош, мръсния му скъперник! Голяма работа, поисках му само сто!
— Как вървят твоите работи?
— Много зле, скъпи приятелю. Тя е още тук. О, Боже, пази ме! Така че трябва да стоя тука. Не смея да излизам.
Куанс скочи отново в леглото, взе една голяма пръчка и удари три пъти по пода.
— Поръчвам закуска — обясни той. — Искаш ли да закусиш с мене? Кажи ми сега твоите новини!
— Ти закусваш в 9 часа вечерта?
— Слушай, скъпи приятелю, когато си в публичен дом, действаш като проститутка! — Той избухна в неудържим смях, после се хвана за гърдите. — Бога ми, тай-пан, напълно изтощен човек съм — истински дух на безсмъртния Куанс.
Струан седна на леглото.
— Мисис Фордъринджил ми говори за някаква сметка. Дал съм ти досега цяла торба със злато, бога ми!
— Сметка?
Куанс разрови под възглавницата, размести наполовина изяден сандвич, две книги, няколко четки за рисуване, парчета от дамско бельо и накрая намери листчето със сметката. Той го пъхна в ръцете на Струан.
— Виж с какво те е задължила тази използвачка.
— Искаш да кажеш, тебе е задължила — каза Струан. Той прочете сметката. — Всемогъщи боже!