Сметката бе за четиристотин и шестнадесет лири, четири шилинга, четири пенса и един фардинг. Седем шилинга и шест пенса дневно за квартира и храна. Сто и седем лири за бои, четки и платна. Следваше точка „Други разходи“.
— Какво, по дяволите, е това „други разходи“?
Куанс прехапа устни.
— Уверявам те, тъкмо това исках да разбера от старата кучка.
Струан излезе на стълбите.
— Мисис Фордъринджил! — провикна се той.
— Викаш ли ме, тай-пан? — извика любезно тя.
— Да. Ела горе, моля те.
— Трябвам ли ти за нещо? — попита още по-любезно тя, като влезе в стаята.
— Какво, по дяволите, означава това? — Струан показа сметката, като я погледна застрашително. — „Други разходи“ — почти триста и двадесет лири!
— А! — отвърна тя компетентно. — Търговия, тай-пан.
— А?
— Мистър Куанс обича компаниите по всяко време и това са разноските за времето, през което той се ползва от нашите грижи. — Тя подсмъркна недоволно. — Ние водим съвсем точно нашите книги. Сметката е коректна до последната минута.
— Лъжи! — извика Куанс, възмутен. — Подправила е книгите, тай-пан. Това е изнудване!
— Изнудване? — запротестира мисис Фордъринджил. — Защо ти… ти… аз и моите момичета те спасихме от най-лошото, по-лошо от смъртта, за втори път на всичко отгоре!
— Но триста лири? — каза Струан.
— За бога, всичко е точно. Той обича да ги рисува, също така да… моята книга е най-добре водената в цяла Азия! Така е!
— Това е невъзможно! — настоя Струан.
Куанс се изправи в леглото, постави едната си ръка на сърцето, а с другата посочи към жената.
— Аз отказвам цялата тази сметка от твое име, тай-пан. — Беше се надул като паун. — Това е използвачество!
— О, така ли? Добре, аз ще ти го кажа направо в лицето, стар глупак и мръсен негодник, отивай си веднага! Аз ще се обадя на тази жена още тази нощ! Момичета! — извика дребната жена и нервно тръгна напред-назад из стаята.
— Добре, мисис Фордъринджил, не е нужно да се караме — каза нерешително.
Осем момичета дотичаха в стаята.
— Вземете ги веднага и ги занесете в моята стая — заповяда тя, Като сочеше боите, четките и картините. — Няма повече кредит. Те са мои, докато сметката не бъде платена напълно! — И тя изскочи навън от стаята.
Куанс скочи от леглото, както бе по нощница.
— Момичета! За бога, няма нищо да вземате!
— Бъди добро момче — каза Нели спокойно. — Щом мадам казва да ги вземем, даже и Бог да беше тука, пак трябва да ги вземем!
— О, да, сладур — обади се друго от момичетата. — Нели го каза съвсем точно.
— Един момент — каза Струан. — Мистър Куанс получи някаква сметка. Това е причината за тази разправия. Мис Нели, а-а… била си… била ли си с него?
Нели се обърна към Струан.
— Дали съм била с него, тай-пан? Нашият скъп мистър Куанс има такива силни желания, каквито и в библията не са описани.
— О, да, тай-пан! — обади се друго момиче. — Понякога обича да бъдем две заедно с него. О, той е много специален!
— За да ги рисувам, за бога! — извика Куанс.
— О, не си криви душата, мистър Куанс! — каза Нели. — Не бяхме само за рисуване!
— Той ни рисува само част от времето, което прекарваме с него — обади се трето момиче.
— Кога? — попита друго момиче. — Никога не ме е рисувал!
— За бога, това са лъжи! — запротестира Куанс и се обърна към Струан, но като видя изражението на лицето му, трепна и се сви в леглото. — Виж сега, тай-пан — умолително каза той. — Да не избързваме! Човек не може да се въздържи, ако е… популярен.
— Ако мислиш, че ще плащам за оргиите ти, не си с всичкия си!
— Какво е това „оргии“? — попита Нели с възмущение. — Ние сме уважавани момичета. Не обичам мръсни думи!
— Това не е мръсна дума. Означава „забавление“ — каза Куанс с пресипнал глас.
— О! — каза тя и се поклони. — Извини ме, тай-пан!
Куанс отново сложи ръка на сърцето си и завъртя очи.
— Тай-пан, ако ме изоставиш, с мене е свършено. Ще отида в затвора за дългове! Моля те… — Той слезе от леглото и падна умолително на колене. — Не обръщай гръб на стария си приятел!
— Ще уредя тази сметка и ще взема всичките ти картини като залог за този заем. Но е за последен път. Разбра ли, Аристотел? По вече няма да плащам!