— Аз бих искал сега да разговаряме.
— Още една дума, преди да съм готов, и ще те стрия на прах.
Кълъм последва Брок надолу по стълбите. Много му се искаше тай-пан да беше тук. „О, Боже, как ще се оправя с Брок? Защо трябваше да попаднем в тази проклета буря?“
Тес стоеше пред вратата на каютата си. Тя се усмихна внимателно и се поклони, но Брок мина край нея, влезе в главната каюта и затръшва вратата след себе си.
— О, Бог да ни е на помощ, мили! — изплака тя пред Кълъм.
— Не се тревожи. Ще се оправим — каза той, като се опитваше да изглежда спокоен.
Много му се искаше да има пистолет. Той отиде до близката лавица и измъкна от там едно желязно колче за завързване на въжета. После извика Тес в каютата.
— Не се тревожи. Той положи свещена клетва. Той обеща!
— Хайде да избягаме, докато е време — каза тя умолително.
— Не можем сега да избягаме, мила — каза Кълъм. — Не се тревожи. По-добре е сега да се оправим с това. Трябва да го направим.
— И така, ти допусна Тес да ти се изплъзне и остави този негодник да ти хвърли прах в очите? — каза Брок.
— Да — отговори Лайза, като се опитваше да скрие уплахата си. — Аз ги наблюдавах внимателно и никога не сбърках, но те направиха така, че аз да бъда виновна. Те обаче са женени и ние няма…
— Аз решавам това, за бога! Какво стана с Горт?
Тя му разказа всичко, което знаеше.
— Горт предизвика Дърк Струан — каза Лайза. Тя се страхуваше не само за себе си, но най-вече за Тес, Кълъм и мъжа си. Ако Тайлър тръгне срещу този дявол, и той ще бъде обречен на смърт.
— Да, Тайлър. Той нанесе на тай-пан ужасни обиди. Удари го с камшик. Публично. Казвах на Горт да почака, да стои тука, докато ти дойдеш, но той ме наби и излезе.
— Какво?
Тя отмести косата си над дясното ухо. Показа се черна подутина със засъхнала по нея кръв.
— Това още ужасно ме боли.
После разкопча блузата си. Гърдите й бяха покрити със синини от побой.
— Той направи всичко това. Твоят син. Той е истински дявол и ти знаеш това.
— За бога, Лайза. Ако той… ако знаех… най-добре би било той да е мъртъв. Но не от убийци, не с поругана чест, бога ми!
С ужасяващо лице той си наля халба бира от стоящото наблизо буренце и Лайза благодари на Бога, че го е напълнила навреме.
— Докторът сигурен ли е, че този негодник няма сифилис?
— Той няма сифилис и не е негодник. Той ти е зет.
— Разбрах това. Бог да го прокълне!
— Тайлър, прости им! Моля те! Той е добро момче, много обича Тес, тя е щастлива и…
— Дръж си езика! — Брок изпи бирата и удари с халбата по масата. — Дърк е планирал всичко това. Знаех го. За да ме предизвика първо той унищожи най-големия ми син, а след това взе дъщеря ми, за да не мога да я оженя, както аз искам. Бог да го порази! Той ми направи всичко това! — Той блъсна яростно халбата на пода. — Ще погребем Горт днес в морето.
— Тайлър, мили мой! — Тя докосна ръката му. — Тайлър, има и нещо друго. Трябва да ти го кажа. Трябва да простиш, ти имаш много да прощаваш. За Нагрек.
— А?
— Горт ми каза какво сте сторили на Нагрек. Това е ужасно, но той го е заслужил. Защото той ходеше с Тес. Да. Изглежда, че Кълъм не знае. Така дъщеря ти ще бъде спасена от ужасна участ.
Мускулите около очите на Брок се свиваха от нервни тикове.
— Какво казваш?
— Истина е, Тайлър — каза Лайза и като че ли уплахата й изчезна. — Най-малко, дай им някакъв шанс. Такава е клетвата и пред Бога! И Бог да ни помага! Прости ми!
Тя закри лицето си с ръце и неудържимо заплака.
Устните на Брок се раздвижиха, но той не каза нищо. Скочи на краката си, пресече коридора и се изправи пред Кълъм и Тес.
Той видя ужаса в очите на Тес. Това го нарани и го направи жесток.
— Ти реши да тръгнеш срещу волята ми. Три месеца бях казал. Но ти…
— О, татко… о, татко…
— Мистър Брок, мога ли…
— Замълчи! Скоро ще говориш достатъчно! А ти, Тес, ти избра да избягаш като евтина любовница. Много добре. Иди да се сбогуваш с майка си! След това няма да имаш нищо общо с нас и ще отидеш на брега с мъжа си.
— О, татко, моля те, изслушай ме…
— Отивай! Аз искам да говоря с него.