Той повдигна края на собственото си бойно желязо, хвана дръжката на ножа с лявата ръка и тръгна напред.
Струан видя Брок веднага щом той излезе от прикритието на църквата и внезапно забрави всичко, което предварително бе планирал. Той се спря. Всичко, което можеше да си спомни, бе, че Брок му е враг, когото той трябва да унищожи. С усилие на волята той се съсредоточи върху задачата си и продължи да се изкачва по пътеката. Мускулите му се свиха от напрежение пред началото на схватката.
Най-после двамата мъже се изправиха един срещу друг.
— Ти си планирал бягството и дуела, нали? — изръмжа Брок.
— Да.
Струан остави вдигнатото си бойно желязо да падне надолу. То зловещо издрънча. Отново трябваше да напрегне съзнанието си, за да си спомни какво бе решил да каже.
Брок стисна здраво дръжката на бойното си желязо, насочи го напред и се приготви за атака.
Струан остана неподвижен. Само очите му зорко бдяха.
— Съжалявам, че Горт умря по този начин — каза той. — Бих се радвал да мога сам да го убия.
Брок не отговори. Но той незабележимо помръдна тялото си. Вятърът, който духаше от изток, развяваше косата му.
Камата на Струан се появи в лявата му ръка и той леко се наведе.
— Тес е заразена.
Брок спря моментално.
— Не е! Докторът каза, че Кълъм е чист.
— Докторите могат да бъдат подкупени — каза Струан, като усещаше, че жаждата за мъст се надига у него. — Тя нарочно бе заразена!
— Защо ти…
Брок яростно насочи напред бойното си желязо и налетя на Струан. Острието на метала мина на по-малко от инч от очите на Струан. Той отстъпи крачка назад, после сам нападна, но Брок се отмести встрани. Дебнеха се един друг като диви животни.
— От Горт! Това планира Горт! — каза Струан. Предпочиташе да е говорил преди боя. — Чуваш ли? Това бе работа на Горт!
Главата на Брок бе като замаяна. Всичко, за което той можеше да мисли, бе да връхлети върху врага и да го убие.
Отново ожесточено се нахвърлиха един върху друг и отново безуспешно. Брок парира ножа на Струан. Той бързо се изви и се отдалечи. Знаеше, че повече не може да се владее и отстъпи по-далече.
— Горт планира сифилиса!
— Безсрамни лъжи!
Брок тръгна заплашително към Струан.
— Горт даде на Кълъм заразено питие. И възбуждащо питие също. Горт даде подкуп в публичния дом да оставят Кълъм със заразена проститутка. Той искаше Кълъм да бъде заразен! Това бе проклетият ти син! Разбра ли?
— Лъжец!
— Но с милост божия, Кълъм няма сифилис — казах ти го, за да разбереш защо исках да убия Горт. Кълъм няма сифилис! Нито Тес!
— Какво?
— Това е истината, кълна се в Бога!
— Дявол! Измамник! Лъжеш пред Бога!
Струан се отпусна. Брок пристъпи назад и зае нападателна поза. Но Струан не отговори по същия начин. Той бързо влезе през отворената врата в църквата и застана пред олтара.
— Заклевам се пред Бога, това е истината.
Той се обърна и изгуби контрол върху себе си. Целият свят за него бе Брок и изпитваше непреодолимо желание да го убие. Той тръгна с бавни крачки към Брок.
— Горт уби една проститутка в Макао и друга тук! — изсъска той — Това е още една истина. Неговата кръв не е върху ръцете ми, по твоята ще бъде!
Брок се отдръпна от вратата, но очите му не се отделяха от очите на Струан. Вятърът бе спрял и той знаеше, че това е странно изключително странно. Но не обърна внимание на този факт.
— Тогава… тогава ти… си имал причина — каза Брок. — Вземам назад каквото казах. За бога, ти си имал причина.
В този момент той бе вече на открито и спря на безопасно разстояние.
— Вземам назад всичко, което се отнася до Горт. Но това не урежда всичко между мене и тебе.
Яростта му към Горт и Струан не му даваше покой — той знаеше само, че трябва да се бие, да напада, да убива. За да живее.
В този момент Брок почувства по бузите си нов вятър.
Изведнъж главата му се проясни. Той впери поглед към сушата.
Струан бе озадачен от внезапната промяна в поведението на Брок и се колебаеше.
— Вятърът се променя — мрачно каза Брок.
— Какво?
Струан правеше усилие да се съсредоточи и отстъпи назад. Не се доверяваше на Брок.