После и двамата бяха отправили очи към континента, като се ослушваха внимателно и следяха вятъра.
Той идваше от север.
— Леко, но постоянно.
— Ще има буря може би — каза Брок. Гласът му го нараняваше, сърцето му трескаво биеше, силите му го напускаха.
— Не от север! — каза Струан, като също чувстваше, че отмалява.
„О, Боже, за момент бях като животно. Но смяната на вятъра…“
— Тайфун!
Те погледнаха към пристанището. Джонки и сампани бързаха стремглаво към брега.
— Да — каза Струан. — Но това бе истината. За Горт.
Брок усети горчилка в устата си и се изплю, за да се отърве от нея.
— Извинявам се за Горт. Да. Той е провокаторът. Мъртъв е, милост няма. — „Къде сбърках? — попита се той. — Къде?“ — Каквото е станало, станало. Аз ти казах моето становище за уреждането на нещата. Да, сбърках, че те извиках днес, но аз ти казах моето становище в Кантон и не съм го променил. Не съм го променил, както и ти твоето. Но от деня, в който ти дойдеш с камшик в ръка срещу мене, няма спиране. Ти избираш деня, както казах преди. Съгласен? Струан се чувстваше страшно отпаднал.
— Съгласен.
Той се отдръпна назад, отвърза бойното желязо и прибра ножа си. Но не отделяше очи от Брок. Не му вярваше. Брок също прибра оръжията си.
— И ти ще простиш на Кълъм и Тес?
— Те са мъртви за мене, както вече казах. Докато Кълъм не се присъедини към „Брок и синове“, „Брок и синове“ не стане „Ноубъл хаус“, а аз — тай-пан на „Ноубъл хаус“!
Струан захвърли камшика си на земята. Брок направи същото. Двамата мъже бързо тръгнаха от хълма по различни пътеки.
Четиридесет и седма глава
През целия ден северният вятър се усилваше. На мръкване Куинс таун бе готов с обичайните предпазни мерки. Спуснати бяха щорите на прозорците, вратите — уплътнени и здраво залостени. Тези, които са били предвидливи да си изкопаят мазета, благославяха своя джос. Хората, които живееха в леки постройки или временни жилища, потърсиха подслон в масивни сгради. Но с изключение на „Хепи вели“, имаше малко масивни жилища. Малко мъже поемаха риска да участват в дългите нощни разговори, макар че вече бяха чели в „Ориентал експрес“ за лечението на маларията със синкона. А и синкона още не се намираше лесно.
Всички кораби бяха със свалени платна и всички котви бяха спуснати дълбоко. Разстоянието между тях бе колкото е възможно по-голямо, за да се избегне сблъскване на корабите при силно вълнение.
Някои все пак казваха, че може и да няма тайфун, понеже северният вятър дълго време бе постоянен. Никой не си спомняше тайфун, който да е дошъл единствено от север. Един тайфун винаги бе свързан с вихри и постоянна промяна на посоката.
Дори Струан бе склонен да се съгласи с такова мнение. Никога в подобни случаи барометърът не беше показвал толкова високо налягане. Освен това никога не беше се появявал тайфун без рязко спадане на барометъра.
На мръкване заваля ситен дъжд и донесе облекчение от непоносимата горещина.
Струан внимателно преценяваше опасностите. Ако трябваше да се безпокои само за себе си, той би отишъл на юг в открито море с „Чайна клауд“. Вятърът все още позволяваше това. Би избрал най-подходящия курс и би избягал от тайфуна. Но някакъв вътрешен инстинкт, който той не можеше да си обясни, го караше да не поема такъв риск. Поради това той заведе Мей-мей, Ин-хси, А Сам и Лим Дин в обширната изоставена фабрика в Хепи вели и ги настани на третия етаж. Той усещаше, че вятърът ще попречи на нощните компании. Мей-мей щеше да бъде на по-безопасно място между стени от камъни и тухли, отколкото в морето. Това бе най-важното.
Кълъм благодари на Струан за предложението му да се подслонят с Тес във фабриката и каза, че предпочита Глесинг пойнт — сградата на шефа на пристанището. Това бе ниска гранитна постройка, в която Глесинг бе предвидил място за Кълъм и Тес.
Струан му разказа за това, което се бе случило на хълма, и че засега някакъв мир бе постигнат. И докато се подготвяше за тайфуна, който можеше и да не дойде, той през целия ден не преставаше да мисли за човешката жестокост.
— Какво става, съпруже? — попита Мей-мей.
— Не зная. Брок, аз, тайфунът — не зная. Май че облаците са много ниски.
— Аз ще ти кажа какво не наред. Ти мислиш твърде много затова, което вече станало. И още по-зле — за това, което можеше стане. Да! Неразумно! Бъди китаец! Заповядвам! Минало е минало. Сключили мир с Брок! Не губи време като запечена кокошка. Хапни нещо, пий малко чай и прави любов на Ин-хси!