— След три седмици — едновременно отговориха Кълъм и Тес и се засмяха щастливо.
— Добре. Ще ознаменуваме този ден. Ще се видим по-късно.
— Погледни този луд човек, тай-пан! — каза Глесинг. Той бе насочил телескопа си към една лорча, която с вдигнати платна навлизате в източния канал.
— Какво, по дяволите, прави той? Днес не е време за това! — каза Струан.
— С твое позволение, мистър Струан, ще сигнализирам на лорчата да се подслони на твоя пристан в Хепи вели. Ще бъде опасно да пусне котва на друго място. А твоят пристан е свободен.
— Да, с удоволствие. Чия е тази лодка?
— Служебна лорча. Носи вимпела на заместник-суперинтенданта. — Той прибра телескопа си. — Капитанът й трябва да бъде прегледан от психиатър. Да тръгне от Макао в такова време! Или мистър Мънси ужасно бърза за нещо. Как преценяваш това?
Струан се намръщи.
— Аз не съм ясновидец, капитан Глесинг.
Глесинг даде необходимите разпореждания на един моряк. Той веднага взе сигналните флагчета и отиде към фала. Отвори люка на покрива. Дъждът пръскаше в стаята, докато той размахваше флагчетата.
— Къде е Лонгстаф? — попита Струан.
— На флагманския кораб — каза Глесинг. — Трябва да си призная, че по-щастлив бих се чувствал, ако плавах.
— Не и аз — каза Кълъм.
— О, не, скъпи! — допълни Тес.
Струан допи чая си.
— Добре, аз тръгвам. Знаете къде съм, ако имате нужда от мен.
— Но… искам да кажа… не е ли опасно, тай-пан? — попита Тес. — Маларията в Хепи вели? Да останете там?
— Вятърът и дъждът ще прочистят всички зарази — каза Струан убедително, макар че сам не бе убеден в това.
— Не забравяй, Тес, че имаме още синкона, а скоро ще получим големи количества от нея — каза Кълъм. — Тай-пан, мисля, че новото сдружение е чудесно. В служба на цялото човечество.
Струан беше казал на Кълъм за споразумението с Купър, преди то да бъде напечатано. Той също беше посъветвал Кълъм да прояви интерес към американеца. Колкото повече мислеше за създаване на предприятие „Купър и Кълъм“, толкова повече тази идея му харесваше.
— Джеф е много способен, моето момче. Ще ти хареса да работиш с него. — Той си наметна пелерината. — Добре, тръгвам. Слушайте, вие двамата! Не се плашете от Брок! Не се тревожи за баща си, Тес! Сигурен съм, че той ще се промени, ако му дадете време. Просто дайте му малко време.
— Надявам се — каза Тес. — О, наистина се надявам! Като тръгваше, Струан погледна барометъра.
— О, господи! Паднал е на 29,5 инча!
Глесинг погледна часовника с видимо безпокойство. Бе почти 10 часа.
— Това проклето спадане е с почти половин инч за половин час!
Той отбеляза данните на картата за атмосферно налягане и последва Струан, който вече бе излязъл.
Около една четвърт от хоризонта на изток бе тъмна и не се забелязваше границата между морето и небето. Вятърът духаше зловещо, напористо, все още от север, дъждът се усили.
— Ето я бурята! — каза Струан тревожно. — Бори се за живота си!
Той затича бързо по Куинс роуд към Хепи вели.
— Влезте вътре! Кълъм, Тес! — заповяда Глесинг. Той затвори бързо вратата и я залости. — Каквото и да правите, не отваряйте никоя врата до следваща заповед!
Той спусна щорите и капака на отвора за наблюдение, провери всички ключалки и осъзна, че Струан бе прав. Центърът на вихъра щеше да премине над тях.
— Много се радвам, че се сдобри с баща си, Кълъм. Сега мисля, че трябва да закусим — каза той, за да ги успокои. — Мисис Струан, може би ще се погрижиш за това?
Четиридесет и осма глава
Струан тичаше с всички сили. Няколко китайски ръчни двуколки бързаха към Тай Пинг Шан. Объркани европейци също тичаха и търсеха убежище. През дъжда Струан можа да види служебната лорча в пристанището, която бързо се приближаваше към Хепи вели. Разбуненото море бе с мръсен, сиво-зелен цвят. Тъмната граница на вихъра с невероятна скорост преминаваше над пристанището. Тя достигна лорчата, разкъса главното й платно и силно я разлюля. Струан се загърна плътно с пелерината, брулен от бурята. Това трая само няколко секунди, но той бе като замаян от вятъра и дъжда и едва не падна на земята. Когато отново можа да си отвори очите, той погледна към морето. Невероятно, но лорчата все още се държеше над водата. Олюляваше се силно, но напредваше с помощта на задната си мачта и разкъсаните си платна.