— Хонконг е по-важен, Уил.
— Щом си сигурен. Освен това адмиралът е много ядосан от няколко дезертьори и от това, че се забавя осъществяването на заповедта за контрабанда. Има и друго — сред търговците се шири недоволство.
— Начело с Брок?
— Да. Мерзавец с отвратителни обноски.
Сърцето на Струан се сви.
— Казали сте на търговците, че отменяте заповедта?
— Е, Дърк, не съм им казал точно. Но споменах, че ще бъде отменена.
— И пред адмирала ли споменахте, че ще отмените заповедта?
— Е предположих, че не е желателно да я потвърди. Той беше разгневен и каза, че ще извести адмиралтейството за становището си. — Лонгстаф въздъхна и се прозя. — Честна дума, той няма никаква представа за проблемите. Никаква. Ще бъда много благодарен, Дърк, ако му обясните „търговията“ наистина. Опитах се, но той нищо не можа да разбере.
Ти също не можеш, Уили, помисли Струан. Ако Роб е купил опиума, сме затънали още по-дълбоко в блатото. И да не го е купил, сме свършени. Освен ако не помогне сделката — един проклет мандарин за един проклет милион.
— Не знам какво бих правил без съветите на баща ви, Кълъм. — Лонгстаф си взе енфие от обсипана със скъпоценни камъни кутия. — Дяволите да ме вземат, аз съм дипломат, а не военен. Губернатор на Хонконг е добро начало. След като вече съм губернатор на Хонконг, може да последва нещо по-добро. Може би Бенгал. Ямайка… ето това е хубаво място. Канада? Не, прекалено е студено. Бенгал или някой друг от индийските щати. Всичко е много сложно в Азия, Кълъм. Трябва да се съобразяваш с толкова различни възгледи и интереси — на Короната, на търговците, на мисионерите, на Кралския флот, на армията и на китайците — всичките противоречиви. Освен това, дявол ме взел, китайците са разделени на враждуващи групировки: търговци, мандарини и върховните управители Манчу. — Той натъпка и двете си ноздри с енфие, смръкна дълбоко и кихна. — Предполагам, че ви е известно, че управниците на Китай не са китайци?
— Не, сър.
— И тук е половината беда, поне така ни казват. Те са манчу. От Манджурия. Диви варвари, живеещи на север от Великата стена. Те управляват Китай от двеста години или поне така твърдят. Сигурно ни мислят за глупаци. Казано ни е, че съществува огромна стена — като стената на Адриан — фортификация, обхващаща целия север на Китай за защита на дивите племена. Твърдят, че дължината е три и половина хиляди мили, височината — четиридесет фута, а дебелината — тридесет фута, и в горната си част била достатъчно широка осем конници да яздят един до друг. Предполага се, че има наблюдателници на всеки триста ярда. Била строена от тухли и гранит преди две хиляди години. — Той подсвирна. — Смехотворно!
— Аз вярвам в съществуването й — каза Струан.
— Хайде стига, Дърк — каза Лонгстаф. — Не е възможно такава фортификация да бъде построена преди две хиляди години.
— Легендата разказва, Кълъм, че всеки трети мъж в Китай е бил мобилизиран да работи на стената. Била построена за десет години. Говори се, че милиони са загинали и били погребани в стената. Техните духове също я пазят.
Кълъм се ухили.
— Ако наистина е толкова грамадна, татко, манчу никога не биха намерили пролука в нея. Тя просто не може да съществува.
— Според легендата манчу са проникнали през стената с измама. Китайският генерал, който отговарял за стената, продал собствения си народ.
— Това е повече от вероятно — каза Лонгстаф с неудоволствие. — Тези ориенталци нямат никакво чувство за достойнство, нали? Генералът е мислел, че ще може да узурпира трона, като използва неприятеля. Но манчу го използвали, след което го ликвидирали. Във всеки случай така говорят.
— Бива си я историята, сър — каза Кълъм.
Погледът на Струан стана твърд.
— Добре ще е да свикнеш със странните истории, Кълъм. А също и с една нова мисъл — китайците имат цивилизация от пет хиляди години. Книги, печатарски преси, изкуство, поети, правителство, коприна, чай, барут и още хиляди други неща. От хиляди години. Ние сме цивилизовани от петстотин години. Ако изобщо можем да се наречем такива.