На вратата се почука. Хорацио влезе забързано.
— Викали сте ме, Ваше превъзходителство?
— Да. Искам незабавно да преведете това на китайски и да го изпратите по специален куриер. Изпратете и копие на мистър Скинър за публикуване.
— Слушам, сър. — Хорацио взе писмото и се обърна към Струан: — Опечален съм да науча ужасните новини, мистър Струан.
— Благодаря ви. Това е синът ми Кълъм. Хорацио Синклер.
Те се ръкуваха и от пръв поглед си допаднаха. Хорацио прочете писмото.
— Няма да ми отнеме много време да добавя правилните любезности, сър.
— Негово превъзходителство иска писмото да звучи точно по такъв начин — каза Струан. — Без изменения.
Хорацио зина от изумление. Кимна слабо.
— Да, ще го, хм, направя веднага. Но Тай-сен никога няма да го приеме, мистър Струан. Никога. Ваше превъзходителство! Престижът му би паднал невероятно.
Лонгстаф настръхна.
— Престиж? Ще му покажа аз престиж на дяволския езичник, пусто да остане. Поздравете адмирала от мен и го помолете да изпрати писмото с линеен крайцер до Уампоа със заповед незабавно продължи за Кантон, в случай че не бъде прието веднага!
— Слушам, сър!
— Нямало да го приеме, виж ти! — каза Лонгстаф, след като Хорацио беше излязъл. — Какво оскърбително високомерие. Те всичките са езичници и варвари. Всичките до един. Китайци. Манчу. Те не познават справедливостта, а незачитането им на човешкия живот е невероятно. Продават дъщери, братя, сестри. Невероятно.
Кълъм внезапно помисли за майка си и братята си и за начина, по който умряха. Воднистото повръщане и изпражнения, зловонието и конвулсиите, агонията, хлътналите очи и спазмите. И пак конвулсии, и пак зловоние, а после — борба за всеки дъх и смърт. А след смъртта — внезапни спазми на мускулите. Майка му, починала преди час, изведнъж се обръща на леглото, отваряйки мъртва уста, отваряйки мъртви очи.
От стария страх започна да му се повдига и той заопипва мислите си за нещо, което да го отвлече, каквото и да било, да го изтръгне от ужаса.
— Относно разпродажбите на земята, сър. Първо, земята трябва да бъде измерена. Кой ще направи това, сър?
— Ще намерим някой, не се безпокойте.
— Може би Глесинг — предложи Струан. — Той има опит в картографирането.
— Добра идея. Ще поговоря с адмирала. Отлично.
— Бихте могли да обсъдите назоваването на брега, откъдето бе издигнато знамето, като „Глесинг пойнт“.
Защото добрите врагове са ценни, помисли Струан. А пък аз си имам нещо наум за Глесинг. Той би умрял, за да защити „Глесинг пойнт“, а това означава и Хонконг.
— Ще достави удоволствие на флота — каза Струан. — Просто една идея.
— Идеята е добра. Радвам се, че я предложихте.
— Е мисля, че е време да се връщаме на нашия кораб — каза Струан — Беше уморен. А имаше да върши още много.
Айзък Пери стоеше на квартердека на „Тъндър клауд“ и наблюдаваше как пехотинците претърсват брезентите, спасителните лодки и раклите за дрехи. Той ненавиждаше пехотинците и флотските офицери. Някога го бяха вербували за флота.
— На борда няма дезертьори — каза той отново.
— Разбира се — отвърна младият офицер.
— Моля, заповядайте на хората ви да не създават такава бъркотия. Ще ни трябва цяла вахта да почистим след тях.
— Вашият кораб би бил ценен трофей, капитан Пери. Корабът и товарът — захили се офицерът.
Пери хвърли поглед към Макей, който беше на мостика под въоръжена стража. Ти си мъртвец, Макей, помисли Пери, ако си вмъкнал Рамзи на кораба.
— Лодка при прохода на кърмата — извика третият помощник. — Собственикът се качва на борда.
Пери се втурна да посрещне Струан.
— Те мислят, че имаме дезертьор на борда, сър.
— Знам — отвърна Струан, като стъпи на палубата. — Защо боцманът ми е под стража? — обърна се той към арогантния млад офицер с опасно раздразнение в гласа си.
— Просто като предпазна мярка. Той е роднина на Рамзи и…
— По дяволите предпазните мерки! Той е невинен до доказване на вината му, пусто да остане — изрева Струан. — Вие сте тук да претърсвате, а не да тормозите и да арестувате хората ми.
— Нищо не знам, сър — избухна Макей. — Рамзи не е на борда с моя помощ. Не е. Не е.