— Първо ще трябва да ги получиш.
— След трийсет дена са мои, момко. Когато представя сметките. Пък и всички ще узнаят. Тъй че няма да получиш кредит в Ориента. Свършен си, момче.
— По-скоро ще потопя корабите си, отколкото да ти позволя да ги вземеш.
— Не и ти, Дърк. Добре те познавам. Всеки друг, но не и ти. По туй си приличаме. Корабът е нещо специално. По-хубав от всяка мръсница. — Той свърши шампанското си. Струан отново му напълни чашата. Брок се оригна. — Извинявай — после отново отпи. — Шампанското май е подходящо за тази цел, а?
— Ти ли организира фалита на банката?
— Не. Ако се бях сетил, щях да го направя, и то много по-рано.
Това наистина е хитра работа. Представям си как се чувстваш, като ритнат в топките.
— Ще разбера, ако е било умишлено.
— Умишлено беше, момко.
— Кой го направи?
— Морган — отвърна Брок. — Трябва да му го призная — сукалчето е пораснало. Да. Моето момче го направи и аз съм безкрайно горд. — Той доволно почеса гъмжащата от въшки брада — това бе обичайно тук. — Така че си ликвидиран, Дърк. След толкова години. Свършен си.
— Много неща могат да се случат за тридесет дни.
— Да, може. Чух, че синът ти отговаря за разпродажбата на земите.
— Аха. Но тя ще бъде честна. Който даде най-много, получава земята. Ние не мамим? Тайлър. Виж, други го правят. Ние нямаме нужда.
— Да пукнеш дано! — измуча Брок. — Искаш да кажеш, че аз мамя?
— Мамиш през цялото време — избухна Струан. — Мамиш и хората, и корабите си, и това е, което ще те довърши някой ден. Не можеш вечно да строиш с камшик в ръка.
— Правя го точно толкова, колкото и останалите, да му се не види. Това, че ти имаш бъзливи модни идеи, не означава, че останалите не са прави. Камшикът държи сганта в подчинение. Сганта!
— Ти живееш от камшика и от него ще умреш.
— Не искаш ли да си уредим сметките сега? Камшик срещу камшик? Нож срещу нож? Сега, дявол го взел! Или все още си страхливец?
— Веднъж вече ти казах и ще повторя за последен път. Един ден ще те погна с камшика. Може би довечера, може утре, може вдругиден. Но, за бога, един ден ще дойда за теб. Ще ти кажа и още нещо. Ако случайно умреш, преди да съм готов, ще преследвам Горт и Морган и ще унищожа твоята компания. Брок беше извадил нож.
— Може би, момче, сега ще ти прережа гърлото.
Струан наля още шампанско. Бутилката остана празна.
— Отвори друга. Има още много.
Брок се изсмя.
— Ах ти, Дърк, момко, рядка птица си ти. Разорен си, а още се преструваш. С тебе е свършено, чуваш ли, момче? Твоята „Ноубъл хаус“ няма пукнат грош. А ти си страхливец!
— О, не съм страхливец, Тайлър. И ти добре го знаеш.
— Нали знаеш хълма, дето ще бъде твоята Голяма къща? — попита Брок със светнал поглед.
— Аха.
— Той е мой, момко. Купувам го. Колкото и да дадеш, аз ще предложа повече.
Струан усети кръвта да се качва в главата му, защото знаеше, че сега няма пари да съперничи на Брок. Но не и ако направи сделката с Тай-сен. Не и ако продаде Хонконг.
— Дано изгниеш в ада!
— Мой е, момче. И цялата тая воняща скала. — Брок пресуши чашата си и се оригна отново. — След като компанията ти бъде ликвидирана, ще те изхвърля — теб и твоите хора — от тия морета. — извади кесия и отброи двадесет златни гвинеи. После ги хвърли на пода на палатката. — На, купи си ковчег.
Той важно излезе навън.
— Моля за извинение, сър — каза Макей. Струан излезе от своята замисленост.
— Да?
— Мистър Кълъм е на брега. Иска да ви види.
Струан с изненада видя, че предвещаващата дъжд луна се е издигнала високо на небосклона и нощта е напреднала.
— Ще го приема.
— И други идваха, сър. Оня китаец, Гордън Чен. Мис Синклер. Двамина, които не познавам. Старият Куанс. Казах им, че утре ще ги приемете. Надявам се, че съм постъпил правилно, като не пуснах мистър Кълъм да дойде без разрешение. — Макей забеляза златните гвинеи на пода, но не каза нищо.
— Докато се подчинявате на заповеди, никога няма да сгрешите, Макей.
Кълъм бе застанал до входа на палатката.
— Безпокоя ли те, татко?
— Не, синко. Седни.
Кълъм видя суверените на земята и започна да ги събира.
— Остави ги там, където са.
— Защо?
— Защото аз искам да останат там.