Кълъм седна.
— Исках да говоря с теб.
— Не съм в настроение за разговори, сине.
— Беше ли сериозен, когато ме направи съдружник?
— Аха.
— Аз не искам да бъда съдружник. Не искам да остана в Ориента. Искам да се върна в родината.
— Аз знам по-добре от теб, Кълъм. Дай си време.
— Това няма да промени нищо.
— Млад си, сине. Имаш много време пред себе си. Бъди търпелив с Мен. И с Китай. Роб каза ли ти какво да правиш с разпродажбата на земите?
— Да. — „По дяволите чичо Роб — помисли Кълъм. — Ако само неизбухнал пред татко и не бе казал, че заминава. По дяволите, по дяволите, по дяволите. Гръм да удари тази проклета банка. Развали всичко. Горкият татко.“ — Мисля, че ще се справя с това.
— Няма да имаш никакви проблеми, докато се провежда честно. Който даде най-много, получава земята.
— Да, разбира се — Кълъм се взря в гвинеите. — Защо искаш те да останат там?
— Това са парите за моя ковчег.
— Не разбирам.
Струан му разказа какво се беше случило между него и Брок.
— По-добре е да знаеш за него, Кълъм. Пази си гърба, защото той няма да те остави на мира, както и аз бих постъпил с Горт.
— Синовете не са виновни за греховете на бащите.
— Горт Брок е копие на баща си.
— Нима Христос не ни учи да прощаваме?
— Да, синко. Но аз не мога да им простя. Те олицетворяват всичко най-лошо на земята. Те са тирани и вярват, че камшикът решава всички въпроси. Една истина за живота тук, на земята: парите са всесилни — независимо дали си крал, земевладелец, вожд на клан или арендатор. Без сила не можеш да защитиш това, което имаш, нито да направиш добро на другите.
— Значи искаш да кажеш, че учението на Христос е погрешно?
— Не е погрешно, сине. Казвам само, че някои хора са светци. Други са щастливи да бъдат смирени, обикновени и без амбиции. Раждат се и хора, доволни да заемат второто място — но аз не мога. Нито Брок. А ти?
— Не знам.
— Някой път ще бъдеш подложен на изпитание. Тогава ще разбереш.
— Тогава искаш да кажеш, че парите са всичко?
— Казвам, че без сила не можеш да бъдеш светец в наше време.
Силата като самоцел е грях. Парите като самоцел са грях.
— Толкова ли е важно да имаш пари и сила?
— Не, сине — каза Струан с иронична усмивка, — важна е липсата на пари.
— Защо искаш власт?
— А ти, Кълъм?
— Може би не искам.
— Аха. Може би. Нещо за пиене, сине?
— Ще взема малко шампанско.
— Ял ли си?
— Да, благодаря ти. Все още не се познаваме добре — каза Кълъм.
— Има време, синко. Толкова се радвам, че си тук. Толкова се радвам.
Кълъм отново погледна монетите.
— Всъщност няма значение, нали? За партньорството и всичко. С компанията е свършено. Какво смяташ да правиш?
— За още двадесет и девет дена нищо не е свършено. Ако джос е против нас, този вариант на „Ноубъл хаус“ отпада. Започваме отново.
Не се заблуждавай, помисли си той, никога няма да започнеш отново.
— Вечната битка?
— А ти какво си мислиш, че е животът, сине?
— Може ли да се оттегля от съдружие, ако не ми харесва или ако счета, че не ме бива или не си струва? По мое желание?
— Да. Но не и ако някога станеш тай-пан. Тай-панът никога не се оттегля, докато не се увери, че компанията е в добри ръце. Той трябва да бъде сигурен. Това е последната му отговорност.
— Ако китайските търговци ни дължат толкова много, защо не съберем дълговете си? Тогава ще имаме пари да платим на Брок.
— Нямат толкова. — „Дявол го взел — каза си Струан, — вътре си с двата крака. Реши се. Или Тай-сен, или нищо.“
— А Негово превъзходителство? Той не може ли да ни отпусне аванс? От парите за откупа?
— Те са собственост на Короната. Парламентът може да уважи иска му, но може и да откаже да плати. Среброто ще си остане там, където е повече от година.
— Но все ще ги получим. Брок сигурно ще приеме поръчителството ти?
Гласът на Струан стана груб.
— Вече ти обясних размера на Броковото милосърдие. Аз не бих му дал и двадесет гвинеи, ако той беше на моето място. Да върви по дяволите заедно с проклетите си изчадия.
Кълъм неудобно се размърда на стола си. Обувката му закачи една монета и тя внезапно проблесна.