В единия край на градината Струан забеляза Брок, потънал в разговор с Купър и Тилмън. Запита се дали те не обясняват тънкостите на испанската покупко-продажба на чай и опиум. Всичко е позволено в любовта и в търговията.
— Къде, по дяволите, е изчезнал Джин-куа? — каза той на глас.
В продължение на двадесет и четири дни Струан се бе опитвал да се срещне с Джин-куа, но всеки ден пратеникът му се връщаше в Селцето с един и същи отговор: „Него още не дошъл. Трябва чака. Утре може върне се в Кантон.“
Кълъм бе прекарал десет дена с него в Селцето до Кантон. На единадесетия пристигна спешно съобщение от Лонгстаф, в което той молеше Кълъм да се върне в Хонконг: бяха възникнали проблеми с разпродажбата на земята.
Заедно със съобщението на Лонгстаф бе пристигнало и писмо от Роб. Той пишеше, че статията на Скинър за банкрута на Струан бе предизвикала брожение сред търговците и повечето незабавно бяха изпратили разпореждания в родината, с които разпределяха парите си в различни банки. Че повечето изчакваха тридесетия ден. Че никакъв кредит не може да се получи и всички предложения, които бе направил на неприятели на Брок, се бяха оказали безрезултатни. Че флотът е бил дълбоко засегнат, когато официалното отменяне на заповедта на Лонгстаф за контрабандата на опиум е станало обществено достояние и адмиралът бе изпратил фрегата в родината с молба правителството пряко да му даде разрешението, от което има нужда. И най-накрая, че Чен Шенг, техният компрадор, е бил затрупан от искания на кредитори за изплащане на всички по-незначителни дългове, макар че биха могли да дочакат нормалния им срок.
Струан знаеше, че е победен, ако не намери Джин-куа до шест дни и отново се запита дали Джин-куа не го избягва, или наистина отсъства от Кантон. Той е стар мошеник, помисли Струан, но никога не би ме отбягвал. И ако го видиш, момко, наистина ли ще направиш предложението на онзи дявол Тай-сен? Раздадоха се ядосани напевни гласове, вратата рязко се затвори, като пропусна мърлява млада жена хокло и слугата, който се опитваше да я задържи. Жената носеше обичайната голяма конусовидна лодкарска шапка, омазани със сажди черни панталони и блуза и над тях — мръсен ватиран елек.
— Не мога спра туй тук кау чило, господарю — каза слугата на пиджин, вкопчен в съпротивляващата се девойка. Търговците общуваха със слугите си само на пиджин. „Кау“ означаваше „жена“. „Чило“ пък беше разваленото произношение на „дете“. „Кау чило“ означаваше „млада жена“.
— Кау чило вън! Много бързо-бързо, сави? — каза Струан.
— Ти искаш кау чило, айейа? Кау чило много добре в легло муш-муш. Два долар готово — извика момичето.
Прислужникът я сграбчи, шапката й падна и Струан можа за първи път да види лицето й ясно. Саждите я бяха направили неузнаваема и той се преви от смях. Слугата го погледна изумено, като да е полудял, и пусна момичето.
— Туй тук кау чило — каза Струан през смях — може остане, нищо против.
Момичето поправи сърдито отвратителните си дрехи и изкрещя още един поток ругатни към излизащия прислужник.
— Кау чило се много радва да види тебе, тай-пан.
— И аз, Мей-мей. — Струан погледна надолу към нея. — Какво, по дяволите, правиш тук и защо е тази мръсотия, да му се не види?
— Кау чило мисли ти правиш муш-муш с друг кау чило, айейа?
— За бога, мила, сега сме сами! Престани да използваш пиджин! Загубил съм много време и пари да те науча на кралски английски! — Струан я вдигна на една ръка разстояние. — Велики боже, Мей-мей, смърдиш като пор!
— И ти щеше да смърдиш, ако носиш таз воняща дреха.
— Ако трябваше да носиш тези миризливи дрехи — каза той, като автоматично я поправи. — Какво търсиш тук и защо в таз воняща дреха?
— Свали ме долу, тай-пан. — Той го направи и тя тъжно се поклони. — Пристигнах тук тайно и силно опечалена поради загубата на твоята Старша жена и всичките деца от нея освен един син. — Сълзите струяха по саждите на лицето. — Съжалявам, толкова съжалявам.
— Благодаря ти, мила. Да. Но с това е свършено и никаква печал не може да ги върне обратно. — Той леко я потупа по главата и погали бузата й, трогнат от съчувствието.
— Не знам обичаите ви. Колко време трябва да нося траур?
— Никакъв траур, Мей-мей. Те си отидоха. Не трябва да има никакво хленчене и траур.
— Запалих тамян за успешното им прераждане.
— Благодаря ти. А сега ми кажи какво правиш тук и защо напусна Макао? Казах ти да стоиш там.