— Сега може ли да вляза? — Мей-мей стоеше на вратата и деликатно се покланяше.
— Моля.
Лицето й беше овално, очите й — бадемовидни, веждите й — съвършени полумесеци. Сега от нея се носеше ухание на парфюм. Косата й бе вдигната във вид на полумесец високо над главата и бе украсена с нефритени игли. Беше висока за китайка и кожата й беше толкова бяла, че почти прозираше. Тя бе от провинция Сучоу.
Макар че Струан я беше купил от Джин-куа и в продължение на седмици се бе пазарил за цената, той знаеше, че всъщност Тчънг Мей-мей беше дар за него от Джин-куа за многото услуги, които му бе правил през годините. Че Джин-куа лесно можеше да я продаде на най-богатия мъж в Китай, на някой принц Манчу и дори на императора за теглото й в нефрит — да не говорим за петнадесетте хиляди таела сребро, за които най-накрая се договориха. Тя бе уникална и безценна.
Струан я вдигна на ръце и нежно я целуна.
— А сега ми разкажи какво става. — Той се настани в дълбокото кресло и я задържа в прегръдката си.
— Първо, дойдох маскирана заради опасността. Не само за мен, но и за теб. Наградата за главата ти не е отменена. Освен това отвличането срещу откуп е древен обичай.
— Къде остави децата?
— При по-голямата сестра, разбира се — отвърна тя. По-голямата сестра беше името, с което Мей-мей наричаше бившата любовница на Струан Кай-сунг, както бе обичаят, макар да не бяха роднини. А сега Кай-сунг бе третата жена на компрадора на Струан. И въпреки всичко между Мей-мей и Кай-сунг съществуваше дълбока привързаност и Струан знаеше, че децата му ще бъдат в безопасност и глезени като нейни собствени.
— Добре — каза той. — Как са те?
— Окото на Дънкан е насинено. Падна, така че трябваше да наложа с камшика скапаната му бавачка, докато ми отмалее ръката. Дънкан има лош нрав поради варварската си кръв.
— От теб — не от мен. А Кейт?
— Никне й второто зъбче. Туй много добре. Преди втори рожден ден — за миг тя се намести в ръцете му. — После четох вестник. Тоя Скинър. Още лош джос, айейа? Таз купчина кучешка мърша Брок те съсипва с много пари, дето ги дължи. Вярно ли?
— Отчасти е вярно. Да, ако джос не се промени, ние сме свършени. Край на коприната и парфюмите, и нефрита, и къщите — подразни я той.
— Айейа-ай! — каза тя, като отметна глава. — Ти не си единственият мъж в Китай.
Той я плесна по задника, тя замахна към него с дългите си нокти, но той ловко я хвана за китката.
— Никога не казвай пак това — каза той и я целуна страстно.
— В името на кръвта Христова — каза тя, като се опитваше да успокои дишането си. — Виж сега какво направил на косата ми. Таз мързелива мърла А Гип цял час я прави.
Знаеше, че той много я харесва, и беше горда, че сега, когато е на двадесет, може да чете и пише на английски и китайски и да говори английски и кантонски диалект така добре, както родния си диалект на Сучоу, а освен това владееше и мандарин — езика на Пекин и на императорския двор. Знаеше голяма част от онова, което Гордън Чен учеше в училище, защото той я занимаваше добре и между тях се бе създала силна привързаност. Мей-мей знаеше, че е единствена в цял Китай.
На вратата дискретно се почука.
— Европеец? — прошепна тя.
— Не, мила. Само слугата. Имат заповед да предупреждават за всичко. Да?
Прислужникът бе следван от още двама и всичките те се мъчеха да отклоняват поглед от Струан и девойката. Но любопитството им бе явно и те се мотаеха, докато нареждаха по масата китайски блюда и пръчици за ядене.
Мей-мей се нахвърли върху тях с излияние на кантонски и те се поклониха нервно и се изнизаха.
— Какво им каза? — попита Струан.
— Само ги предупредих, пусто да остане, че ако споменат на някой, че съм тук, лично аз ще им отрежа езиците и ще им избода очите, а после ще те накарам да ги приковеш към някой твой кораби да ги потопиш в океана заедно с проклетите им жени, деца и родители, но преди това ще насочиш Лошо око към проклетите им изчадия и родовете им ще изчезнат навеки.
— Престани да кълнеш, кръвожадно малко дяволче! И престани да се шегуваш с Лошото око.
— Това не е шега. Ти наистина го имаш, зли варварино. За всички но не и за мен. Аз знам как да се оправям с теб.