— Ще изиграем четири игри. По хиляда долара за точка.
— Но това е голям риск! — Тя видя насмешливото предизвикателство, изписано на лицето му, и очите й пламнаха. — Четири игри. Ще те бия, пусто да остане.
— Не, няма, пусто да остане!
Те изиграха четири игри. Тя ругаеше, възклицаваше, хленчеше, смееше се и се задъхваше, обхваната от вълнение, когато играта се обръщаше. Загуби осемнадесет хиляди долара.
— По дяволите, аз съм разорена, тай-пан. Разорена. О, горко ми, горко ми, горко ми. Всичките ми спестявания, че и повече. Моята къща… Още една игра — помоли тя. — Трябва да ми позволиш да опитам да си възвърна парите.
— Утре. Същия залог.
— Никога вече няма да играя при такъв залог. Никога, никога, никога, никога. Освен още една игра утре.
След като се бяха любили, Мей-мей се надигна от леглото с балдахин и се запъти към камината. Един железен чайник меко съскаше върху малка желязна подставка близо до огъня.
Тя коленичи и изля топлата вода от чайника върху чисти бели кърпи. Пламъците танцуваха по гладката чистота на тялото. Стъпалата й бяха обути в мънички нощни пантофки, превръзките спретнато обхващаха глезените. Краката й бяха дълги и красиви. Тя отметна назад искрящата си синьо-черна коса и се върна в леглото.
Струан протегна ръка към една от кърпите.
— Не — каза Мей-мей. — Позволи на мен. Доставя ми удоволствие и е мое задължение.
След като го изсуши, тя се изми и кротко се намести до него под завивките. Хладен ветрец караше завесите от дамаска да шумолят, а пламъците в огнището да съскат. По стените и по високия таван танцуваха сенки.
— Виж, това е дракон — каза Мей-мей.
— Не. Кораб е. Топло ли ти е?
— Както винаги, когато съм до теб. Това е пагода.
— Аха. — Той я обгърна с ръка, щастлив от допира на гладката прохлада на кожата.
— А Гип приготвя чай.
— Чудесно. Чаят ще ни дойде добре.
След чая се почувстваха освежени и се върнаха в леглото. Той духна лампата. Отново загледаха сенките.
— Според вашия обичай можеш да имаш само една жена, айейа?
— Аха.
— Китайският обичай е по-добър. Тай-тай е по-мъдро.
— Какво е това, любима?
— Главата на Главния. Съпругът е глава на семейството, разбира се, но у дома първата жена стои над него. Това е според китайския закон. Законът позволява много жени, но тай-тай е една — тя поправи дългата си коса да й е по-удобно. — След колко време ще можеш да се ожениш? Какъв е вашият обичай?
— Не мисля да се женя отново.
— Би трябвало. За шотландка или англичанка. Но първо трябва да се ожениш за мен.
— Аха — отвърна Струан. — Сигурно трябва.
— Аха, сигурно трябва. Аз съм твоята тай-тай. — Тя се намести удобно до него и се остави да потъне в спокоен сън.
Струан дълго гледа сенките. После заспа.
Той се пробуди точно на разсъмване. Усещаше опасност. Като взе ножа си изпод възглавницата, той тихичко се промъкна до прозореца и дръпна пердето настрани. За свое учудване видя, че площадът е пуст. Зад площада, в реката, над плаващите села, бе надвиснала напрегната тишина.
После се чуха приглушени стъпки, които се приближаваха към стаята. Той погледна бързо към Мей-мей. Тя още спокойно спеше. С ножа в готовност Струан се долепи до стената зад вратата и зачака, заглъхнаха. Чу се леко почукване.
— Да?
Прислужникът тихо влезе в стаята. Беше уплашен и като видя Струан гол и с нож в ръка, едва можа да си поеме дъх.
— Господарю! Господар с гърбав нос и Господар с черна коса тук долу. Казал бързо-бързо слезъл долу.
— Кажи бързо-бързо иде.
Струан бързо се облече. Изпусна една четка за коса и Мей-мей се разбуди.
— Много е рано за ставане. Ела в леглото — каза тя сънливо, гушна се дълбоко между завивките и веднага заспа отново.
Струан отвори вратата. А Гип търпеливо клечеше в коридора, където и спеше. Струан се бе отказал да я убеди да спи другаде, защото А Гип се усмихваше, кимаше, казваше „Добре, господарю“ и продължаваше да спи до вратата. Беше ниска, пълничка и като че ли усмивката бе завинаги прикрепена към кръглото й сипаничаво лице. От три години тя бе лична робиня на Мей-мей. Струан беше платил три таела сребро за нея.
Той й махна да влезе в стаята.
— Миси остане спи. Ти чака тук в стая, сави?
— Сави, господарю.