Той забърза надолу.
Купър и Волфганг Маус го чакаха в трапезарията. Маус унило проверяваше пистолетите си.
— Извинявай, че те обезпокоихме, тай-пан. Има проблем — каза Купър.
— Какъв?
— Шири се слух, че две хиляди манджурски войници знаменосци са пристигнали снощи в Кантон.
— Сигурен ли сте?
— Не — отвърна Купър. — Но ако е истина, ще има неприятности.
— Хау-куа изпрати да ме повикат тази сутрин — каза тежко Маус.
— Каза ли дали Джин-куа се е върнал?
— Не, тай-пан. Каза, че баща му все още отсъства. Но дълбоко в себе си не го вярвам, айейа? Хау-куа беше много уплашен. Той ми каза, че бил събуден рано тази сутрин. Бил му връчен императорски едикт, който нареждал търговията с нас да бъде незабавно прекратена. Прочетох го. Печатите са истински. Целият Ко-хонг е на крак.
На площада се разнесе дрънчене. Те се втурнаха към прозореца. Под тях една рота манджурски войници на коне препусна в тръс към източния край на площада и се спеши. Бяха едри мъже, тежко въоръжени — мускети, големи лъкове, мечове и увенчани със знамена копия. Някои имаха бради. Наричаха ги знаменосци, защото бяха императорска войска и носеха императорските знамена. В техните полкове китайци не бяха допускани. Бяха елитът на императорската армия.
— Е, вероятно има четиридесет-петдесет в Кантон — каза Струан.
— А ако са две хиляди? — запита Купър.
— По-добре ще е да сме готови да напуснем Селцето.
— Знаменосците са лош знак — каза Маус. Той не искаше да напуска Селцето. Искаше да остане при новопокръстените китайци ида продължи да проповядва пред езичниците, което запълваше цялото му време, когато не превеждаше за Струан. — Шреклих лош.
Струан прехвърли възможностите и позвъни на прислужника.
— Голямо ядене бързо-бързо. Кафе — чай — яйца — месо — бързо-бързо!
— Знаменосците са на площада, а вие мислите да закусвате! — каза Купър.
— Няма смисъл да се тревожим на празен стомах — каза Струан.
— Тази сутрин съм гладен.
Маус се засмя. Той бе чул слугите да шепнат, че легендарната любовница на тай-пана тайно е пристигнала. По предложение на Струан преди две години той тайно бе обяснил християнството на Мей-мей и я беше покръстил. Да, помисли той гордо, тай-панът ми има доверие. Заради него, о, Господи, поне една душа е спасена. Заради него и други биват спасявани за Твоята божествена милост.
— Закуската е добра идея.
Застанал до прозореца, Купър можеше да вижда търговците да бързат през градината към канторите си. Знаменосците бяха разпилени в нееднородни групи, клечаха и си приказваха.
— Може би ще направят като предишния път. Мандаринът ще ни задържи, за да иска откуп — каза Купър.
— Не и този път, момко. Ако започнат нещо, първо ще се опитат да ни избият.
— Защо?
— Защо иначе да изпращат знаменосци в Кантон? Те са бойци — не като местната китайска армия.
Влязоха прислужници и започнаха да слагат голямата маса. После внесоха храната. Имаше студени пилета, варени яйца, цели хлябове, топло задушено, ябълки в тесто, топли пайове с месо и масло, мармалад и сладка.
Струан и Маус ядоха солидно, но Купър нямаше охота за храна.
— Господарю? — обърна се един прислужник.
— Кажи?
— Едноок господар тук. Може?
— Може.
Брок надменно влезе в стаята. Съпровождаше го синът му Горт.
— Добро утро, господа. Добро утро, Дърк, друже.
— Закуска?
— Благодаря много.
— Добре ли пътувахте, Горт?
— Да, благодаря, мистър Струан. — Горт бе висок колкото баща си. Беше твърд мъж, целият в белези, със счупен нос, с побеляла коса и брада. — Следващия път ще победя „Тъндър клауд“.
— Следващия път, синко — каза Брок насмешливо, — ти ще му бъдеш капитан. — Той седна и започна да се тъпче. — Бихте ли ми подали задушеното, мистър Купър? — Той размаха крив палец към прозореца. — Ония копелета там не са на добро.
— Аха. Какво мислиш, Брок? — запита Струан.
— Ко-хонгът ще си подвие опашката. С търговията е свършено за известно време. За пръв път виждам проклетите знаменосци.
— Да евакуираме Селцето?
— Няма да се оставя да ме гонят някакви китайчуги или знаменосци. — Брок си сипа още задушено. — Е, мога и да отстъпя малко. Когато аз реша. Повечето от нас заминават утре за разпродажбата на земите. Но няма да е зле незабавно да свикаме съвет. Имате ли оръжие тук?