— Недостатъчно.
— Имаме достатъчно за обсада. Горт го донесе. Туй място е най-добро за защита. И без туй си е почти наше — добави той.
— С колко хора разполагате?
— Двадесет. Момчета на Горт. Всеки от тях ще разкъса сто китайци на парчета.
— Аз имам тридесет заедно с португалците.
— Остави португалците. По-добре да сме си ние. — Брок избърса уста, разчупи едно малко хлебче на две и го омаза с масло и мармалад.
— Не можеш да отбраняваш Селцето, Брок — каза Купър.
— Можем да отбраняваме тази кантора, момко. Не се грижи за нас. Ти и останалите американци задръжте вашата. Те вас няма дави пипат — ние им трябваме.
— Така е — каза Струан. — И освен това ще имаме нужда от вас да се грижите за търговията ни, ако се наложи да напуснем.
— Има още една причина да дойда тук, Дърк. Искам да говорим открито за търговията и за „Купър — Тилмън“. Направих предложение, което беше прието.
— Предложението бе прието при условие, че „Струан и компания“ не е в състояние да изпълни поетите ангажименти — каза Купър.
— Даваме ви тридесет дни, Дърк. На тридесетия ден ще говорим.
— Благодаря, Джеф. Това е много щедро.
— Това е глупаво, момко. Но нямам нищо против срока и ще бъда великодушен с моя срок. Давам ти още пет дена, а, Дърк?
Струан се обърна към Маус.
— Върни се в Ко-хонга и разбери каквото можеш. Бъди внимателен и вземи един от моите хора.
— Нямам нужда да ме съпровождат. — Маус надигна туловището си от стола и излезе.
— Ще проведем съвета долу — каза Струан.
— Добре. Може би всички трябва да се преместим тук. Има достатъчно място.
— Ще се издадем. По-добре да се подготвим и да чакаме. Може да се окаже уловка.
— Напълно си прав, момко. Ще сме в безопасност, щом слугите си отидат. Хайде, Горт. Значи съветът ще е след час? Долу?
— Аха.
Брок и Горт си отидоха. Купър наруши мълчанието.
— Какво означава всичко това?
— Мисля, че това е номер на Тай-сен да ни нервира. Да ни подготви за отстъпките, които ще иска да направим. — Струан положи ръка на рамото на Купър. — Благодаря за трийсетте дни. Няма да го забравя.
— Мойсей е разполагал с четиридесет дни. Смятам, че тридесет ти стигат.
Съвещанието бе шумно и напрегнато, но Брок и Струан владееха положението.
Всички търговци — с изключение на американците — се бяха събрали в голямата величествена зала, която Струан използваше като частен кабинет. На едната стена в редици бяха подредени буренца с коняк, уиски, ром и бира. Другата заемаха рафтове книги и регистри. По стените висяха картини на Субанс — пейзажи от Макао, портрети и кораби. Имаше шкафове и витрини, през които се виждаха оловни халби и сребърни чаши. Редица абордажни саби и мускети. Барут и гюллета.
— Много шум за нищо — изгрухтя Мастърсън. Той беше червенолик, дебелогушест мъж в началото на тридесетте и оглавяваше фирмата „Мастърсън, Роуч и Роуч“. Беше облечен, както и останалите мъже, в тъмен сюртук от фино черно вълнено сукно, безупречна жилетка и филцов цилиндър.
— Китайците никога не са ни досаждали в Селцето — от самото му създаване, да му се не види.
— Аха. Но това беше, преди да им обявим война и да я спечелим. — На Струан му се искаше всички да се разберат и да си отидат. Беше поднесъл напарфюмирана кърпичка до носа си, за да неутрализира миризмата на вкиснато, която се разнасяше от телата им.
— Аз пък викам да изхвърлим гадните знаменосци от площада, и то незабавно — предложи Горт, като отново доля бира в халбата си.
— Ако трябва, и това ще направим. — Брок уцели оловния плювалник. — Писна ми цялото това дрънкане. Съгласни ли сме с плана на Дърк или не? Той огледа присъстващите.
Повечето търговци отвърнаха на погледа му. Бяха около четиридесет — англичани и шотландци, — с изключение на Еликсен Датчанина, който бе представител на една лондонска фирма, и тучния парс Румажи от Индия в развяваща се роба. Присъстваха Макдоналд, Кърни и Молби от Глазгоу и Месър, Вивиън, Тоуб и Смит от Лондон — все главни представители. Всичките до един — яки, непоклатими мъже в разцвета на трийсетте.
— Надушвам беда, сър — каза Румажи и подръпна дългия си мустак. — Предлагам да отстъпим незабавно.