— Четиридесет лак пара, един мандарин. Може?
— Не може.
— Даже много лесно. Ти защо казва не може? Може.
— Не може. — Струан дори не мигна. — Мандарин не може.
— Четирийсет лак пара. Един мандарин. Евтино.
— И четиридесет пъти по четиридесет лака да бяха, пак не може. Само през трупа ми. — Струан реши да приключи пазарлъка. — Край — каза дрезгаво. — В името на предците стига! — Той стана и се запъти към вратата.
— Защо да тръгва? — запита Джин-куа.
— Няма мандарин — няма пара. Защо само да приказваме? Айейа?
За изумление на Струан, Джин-куа се закиска и каза:
— Тай-сен иска мандарин. Джин-куа не заема пара на Тай-сен. Джин-куа дава пара на Джин-куа. Добави още десет години по пет процента. Може?
— Може. — Струан отново седна. Главата му се въртеше.
— Пет лака пара купи на Джин-куа земя на Хонконг. Може?
„Защо? — безпомощно се запита Струан. Ако Джин-куа ми даде парите, би трябвало да знае, че с Ко-хонга е свършено. Защо му трябва да се разорява сам? Защо му е да купува земя на Хонконг?“
— Може? — отново попита Джин-куа.
— Може.
— Разбрахме се за пет лака пара. — Джин-куа отвори малка кутия от тиково дърво и извади оттам два печата. Те бяха малки, четвъртити, направени от слонова кост и дълги около два инча. Старецът ловко ги хвана едновременно и притисна краищата им, които бяха тънко резбовани, към мастило за печати и ги притисна към лист хартия. Джин-куа подаде единия на Струан, а другия върна в кутийката.
— Кой донесе тоя тук знак, дадеш земя и пари, пет лака, сави?
— Сави.
— Догодина ще пратя син на Хонконг. Ти пък пратиш твой син учи в Лондон. Може?
— Може.
— Твой син, Гордън Чен. Добър син. Или не?
— Добър. Чен Шенг го хвали.
Очевидно от Струан се очакваше да направи нещо с Гордън Чен. Но защо и как Гордън се бе вместил в комбинациите на Джин-куа?
— Мисля, че мога да предложа на Гордън по-важна работа.
— Че защо по-важна работа? — каза презрително Джин-куа. — По-добре му заеми един лак пари.
— При каква лихва?
— Половината печалба.
Печалба от какво? Струан чувстваше, че Джин-куа си играе с него като котка с мишка. Но ти не си му в ноктите, момко, искаше му се да извика. Ще получиш среброто без мандарин.
— Може.
Джин-куа въздъхна и Струан предположи, че сделката е направена. Но не беше. Джин-куа пъхна ръка в джоба на ръкава си и измъкна оттам осем половини от монети и ги постави на масата. Всяка от четирите монети бе грубо разчупена на две. С един от калъфите, предпазващи ноктите му, Джин-куа побутна половинките на всички монети през масата.
— Последно. Четири услуги. Който донесе едно от тез, ти изпълниш услуга.
— Каква услуга?
Джин-куа се отпусна на стола си.
— Не знам, тай-пан — каза той. — Четири услуги някой ден. Може и да не е, докато съм жив. Може син ми да ги поиска. Не знам кога, но искам четири услуги. Всяка половинка монета — услуга. Може?
Пот ороси раменете на Струан. Да се съгласи с подобно искане, означаваше открито да призове гибелта си. Но ако откажеше, със златото бе свършено. Залагаш си главата в дяволски капан, каза си той. Така е. Решавай. Искаш ли да имаш бъдеще или не? Познаваш Джин-куа от двадесет години. Винаги е бил честен. Но беше също и най-проницателният човек в Кантон. От двадесет години той ти помага и те насочва. Заедно придобихте и власт, и състояние. Довери му се. Можеш да му се довериш. Не, на никой не можеш да се довериш, най-малкото на Джин-куа. Ти успя с него само защото винаги държеше последния коз. А сега от тебе се иска да дадеш на Джин-куа четири джокера от колодата на живота и смъртта ти.
За пореден път Струан бе ужасен от потайността и дяволската изобретателност на китайския ум. От величието му. От безскрупулността му. В такъв случай, каза си Струан, и двамата залагаме много високо. И двамата залагаме на взаимната си честност, защото нищо не гарантираше, че услугите ще бъдат извършени. Освен ако не ги гарантираш и трябва да ги гарантираш, защото сделката си е сделка.
— Може — каза той, като протегна ръка. — Нашият обичай е да стисне ръце. Не китайският обичай. — Той никога преди това не беше се ръкувал с Джин-куа и знаеше, че ръкостискането се възприемаше като варварство.
Джин-куа се обади:
— Услуга може се окаже против закон. Мой, твой, сави?