Струан се качи в апартамента си.
Мей-мей страстно го приветства. Успокоени, те заспаха. Веднъж се събудиха едновременно. Тя го целуна сънливо и прошепна:
— Беше прав да ме набиеш. Виновна съм, тай-пан. Но никога не ме удряй, когато не съм виновна. Защото все някога ще заспиш и тогава ще те убия.
По време на следващото дежурство покоят им бе нарушен. Волфганг Маус удряше по вратата.
— Тай-пан! Тай-пан!
— Какво има?
— Бързо! Слизайте! Бързо!
Вече можеха да чуят тълпата, която се събираше на площада.
Седма глава
— Аз ви казвах, да пукнете дано! — изрече Горт, като се извърна от прозореца на трапезарията и си проби път сред търговците.
— И преди са се събирали тълпи — каза остро Струан. — Знаете, че винаги ги контролират. Мандарините са тези, които им заповядват.
— Да, но не и този път — каза Брок.
— Трябва да се е случило нещо. Засега няма от какво да се безпокоим.
Площадът под тях гъмжеше от развълнувани китайци. Някои носеха фенери, други — факли. Неколцина бяха въоръжени. И крещяха в хор.
— Трябва да са две-три хиляди, копелетата му — каза Брок, после викна: — Хей, Волфганг! Какво кряскат проклетите му езичници?
— Смърт на „проклетите варвари!“
— Колко гадно! — каза Роуч. Той беше дребничък като врабец мъж с мускет, по-висок от самия него.
Маус отново погледна тълпата. Сърцето му биеше учестено, обливаше го пот. Удари ли часът Ти, Господи? Часът на несравнимото Ти мъченичество?
— Ще изляза и ще им говоря, ще проповядвам — каза той гърлено, като едновременно копнееше за тази жертва и се ужасяваше от нея.
— Достойна идея, мистър Маус — одобри Румажи. Очите му сновяха от Маус към тълпата и обратно. — Те би трябвало да се вслушат във вашата проповед, сър.
Струан забеляза струйките пот и невероятната бледност на Маус и го пресрещна близо до вратата.
— Няма да направите такова нещо.
— Време е, тай-пан.
— Няма толкова лесно да си купите спасение.
— Кой сте вие да съдите? — Маус започна да го избутва, но Струан стоеше на пътя му.
— Искам да кажа, че спасението е дълъг и мъчителен процес — каза той любезно. Два пъти преди бе забелязвал същата странност на Маус. Всеки път бе преди сражение с пирати. После, по време на самата битка, Маус бе хвърлял оръжието си и се бе отправял към неприятеля в религиозен екстаз, търсейки смъртта си. — Това е дълъг процес.
— Божественият… божественият покой не се постига лесно — измънка Маус със свито гърло, доволен, че е спрян. Мразеше се, че е доволен да бъде спрян. — Просто исках…
— Съвсем правилно. Известно ми е всичко за спасението — намеси се Мастърсън. Той допря длани, образувайки пирамида, в благочестив жест. — Господ да ни пази от проклетите неверници! Напълно съм съгласен, тай-пан. По дяволите целият този шум. А?
Маус се овладя с усилие. Чувстваше се гол пред Струан, който още веднъж бе проникнал до дъното на душата му.
— Вие сте прав. Да, прав сте.
— Кой ще проповядва Словото, ако вие загинете? — попита Струан, решен да не изпуска Маус от погледа си, в случай че наистина ги нападнат.
— Точно така — отвърна Мастърсън и шумно се изсекна.
— Какъв е смисълът да хвърлят един добър християнин на вълците? Тази сган не е в състояние да слуша проповеди след порядъчна порция камшик. Бог да ни закриля! Да ги вземат мътните, тай-пан, нали ви казах, че ще ни нападнат!
— Как ли пък не! — провикна се Роуч от другия край на стаята.
— Кой, по дяволите, те пита какво мислиш? Просто разговаряме с тай-пана и с преподобния Маус! — възмути се Мастърсън. После се бърна към Маус: — Хайде, помолете се за нас! Нали всички сме християни, за бога. — След това се втурна към прозореца. — Да можеше човек да види какво става навън!
Маус изтри потта от челото си. О, Господи Исусе! Смили се над нас! Нека сподвижници и мисионери продължат делото Ти! Благословен да си, че ми изпрати тай-пан — моите очи и съвест.
— Благодаря, тай-пан, — каза той.