Вратата зейна широко и в стаята нахлуха още търговци. Всички бяха въоръжени.
— Какво, по дяволите, става? Нещо не е наред ли?
— Никой не знае — отвърна Роуч. — Отначало всичко беше спокойно, после изведнъж започнаха да прииждат.
— Обзалагам се, че повече няма да видим горкия Еликсен. Сигурно нещастникът е загубил главата си — занарежда Мастърсън, изпълнен със злоба, и захвана да пълни мускета си. — Тази вечер ще изпукаме в леглата си.
— Млъкни, за бога! — извика Роуч.
— Виж го ти него, намерил с какво да ни утешава! — озъби се към Мастърсън едрият като бик търговец Вивиън. — Върви се изпикай в шапката си!
Другите търговци избухнаха в смях и тогава Горт си проби път към вратата.
— Ще взема моите главорези и ще пратя онези вън по дяволите!
— Не! — Гласът на Струан изплющя като камшик. — Още нищо не са ни сторили. Какво има, Горт? Уплаши се от няколко псуващи мъже?
Горт почервеня и понечи да се спусне към Струан, но Брок го задържа.
— Върви долу! — заповяда той. — Застани на пост в градината и щом се появи китаец, пръсни му черепа!
Горт се овладя с усилие и напусна стаята. Всички заговориха отново.
— Не дразни момчето, Дърк! — каза Брок, като напълни една халба бира и я изпи на един дъх. — Някой ден може да ти пререже гръкляна.
— Така е. Но може и да се научи да се държи по-прилично.
— Извинете ме, мистър Струан — прекъсна го Румажи, чиято любезност бе отстъпила пред страха. — Има ли охрана на задния вход?
— Да, трима от моите хора. Те ще удържат цяла армия от тази паплач.
Сред търговците избухна спор и тогава се намеси Роуч:
— Горт е прав. Трябва незабавно да се измъкваме с бой.
— Така и ще направим — каза Струан и добави: — Ако се наложи.
— Да. — замисли се Брок. — Ако тръгнем веднага, ще си намерим белята. По-добре да останем и да вардим, докато се зазори. Може да се махнат до тогава.
— Какво ще стане, ако не се махнат, а? Кажи ми да знам.
— Тогава ще пролеем кръв. Изпратих тайно трима от моите момци към средата на реката с лорчата. На борда има десет фунта барут.
Струан се засмя:
— Мисля, че мистър Брок заслужава доверие.
— Вие сте истински гений, мистър Брок! — извика Мастърсън. — Три пъти ура за мистър Брок!
Те извикаха ура и Брок се ухили.
— Много ви благодаря, момчета. А сега вървете да спите. В безопасност сме.
— Гот им химел! Погледнете! — Маус беше облещил очи към прозореца.
Под звуците на гонгове и барабани и със запалени фенери на площада се изливаше процесия, идваща от улица Хог. Пред нея крачеха знаменосци с бухалки в ръце и си пробиваха път през тълпата. Отпред вървеше охранен мъж. Богато облечен, но гологлав и без шапка, той залиташе, окован в тежки вериги.
— Господи! — възкликна Струан. — Та това е Тай-сен!
Процесията изви към центъра на площада и спря. Тук бяха всички търговци с изключение на Джин-куа. Церемониалните сановни знаци бяха откъснати от шапките им и сега те стояха разтреперани пред тълпата, която засъска и започна да ги обсипва с подигравки. След малко един висок чернобрад воин, водач на знаменосците, удари по огромен гонг и множеството отново замря.
Появи се открита носилка, нарамена от двама знаменосци, които я внесоха на площада.
На стола, облечен от главата до петите в церемониално пурпурно и сиво облекло, седеше върховният хопо — Хипйа-кхо. Беше мандарин от Манджурия, трътлест и дебел, почти без врат. В ръката си Държеше имперското ветрило на своя сан, изработено от слонова кост и обсипано с нефрити. След като столът на хопото бе положен в Центъра на площада, водачът на знаменосците изкрещя някаква заповед. Всички присъстващи докоснаха три пъти земята с чела и после отново се изправиха.
Хопото разгъна завита на руло хартия и зачете с писклив глас на светлината на фенер, носен от един гвардеец. Брок се обърна към Маус:
— Какво казва?
— Ето го нашия приятел Хау-куа — изписка Мастърсън, — вижте как се тресе целият.
— Моля ви, замълчете! Нищо не мога да чуя — скара им се Маус. Той се надвеси от прозореца и всички наостриха уши:
— Това е заповед на императора — промълви задъхано Маус. — „Предателят Тай-сен, наш досегашен братовчед, да бъде незабавно изпратен в столицата под страх от смъртно наказание и… — нищо не мога да чуя, хайн! Чакайте… — и позорният договор, наречен Чуенпийска конвенция, подписан от него без нашето благоволение, да бъде незабавно анулиран. Варварите се задължават да напуснат царството Кантон и Хонконг под страх да бъдат подложени на бавна и мъчителна смърт…“